Магьоснически транспорт

Метли
Модели метли

Дъбова стрела 79 - Широка и тежка метла, създадена от Елиас Гримстоун през 1879 година за продължителни полети.
Луноход - Тънък ръчно изработен от ясен модел метла, която за времето си (създадена е през 1901 година от Гладис Ботби) е можела да запише рекорд за най-голяма височина на летене. Максималната скорост е била под 113 км/ч.
Сребърна Стрела - Произведена е от Леонард Джелкйс известно време след изобретяването на модела Луноход. Тя е доста по бърза от моделите Дъбова стрела 79 и Луноход. Скороста която Сребърната стрела е достигала е била 113 км/ч, при добър попътен вятър, като за времето си е била много добра.
Чистометка 1 - Това е първата мелта от серията Чистеомека. Създадена е през 1926 година. Година след като е излязла Чистометка 1, тя доминира на пазара за спортни метли, след което е проектирана специално за спортно ползване.
Чистометка 2 - Тази метла е подобрение на Чистометка 1. Създадена е през 1934 година.
Чистометка 3 - Тази метла е подобрение на Чистометка 2. Създадена е през 1937 година
Чистометкa 5
Чистометка 6
Чистометка 7
Чистометка 11 - Метлата е създадена през 1995 година. Това я прави последния модел метла, излязла до момента в книгите за Хари Потър. Метлата ускорява от 0-113 км/ч за 10 секунди. Направена е ръчно от испански дъб с лак за анти–злополуки и вграден контрол върху вибрациите.
Комета 140 - Това е първата метла от серията Комета. Създадена е през 1929 година, като 140 е номера на изпробваните метли докато са я изобретили. Този модел има заклинанието на Хортън-Кейч за по-лесно хващане на дръжката.
Комета 180 - Това е вторият модел от серията Комета. Метлата е създадена през 1938 година.
Комета 260 - Метлата е създадена около 1991 година
Комета 290 - Това е най-съвременният модел съзтезателна метла от серия Комета. Максималното и ускорение е от 0-97 км/ч като това е единствено при добър попътен вятър.
Гръмотевица - Метлата е създадена от Елерби и Спудмор през 1940 година. За времето си се е движела по бавно от Кометите и Чистометките и затова не е използвана е нито един спорт.
Бърза клечка - Метлата е създадена от Елерби и Спудмор през 1952 година. Никога не е използвана в Куидча, тъй като не е способна да се издига мощно.
Метеор - Метлата е създадена през 1955 година. Тя е най-евтината състезателна метла, която е произвеждана някога. Способностите на Метеора да ускорява и да достига достойни височини не и позволява да издържи на дълги разстояния.
Клонка 90 - Това е променлива метла. Създадена е от Флайт и Баркер през 1990 година. Клонка 90 се изкривява при достигане на високи скорости и затова никога не е използвана в Куидича.
Нимбус 1000 - Компанията "Съсетзателни метли Нимбус" е създадена през 1967 година. Малко след това те създават първият модел метла от серията Нимбус. Този модел е революционен за времето си, защото метлата е достигала скорости до 161 км/ч., била способна да се върти на 360 градуса и е можела да стои неподвижно докато е във въздуха. Тази метла поставя компанията "Съсетзателни метли Нимбус" на върха на производството и продажбата на метли.
Нимбус 1001
Нимбус 1500
Нимбус 1700 - Тази метла проследява успеха на Нимбус 1000, като през периода 1967-1990 осигуряват на компанията "Съсетзателни метли Нимбус" първото място на пазара за състезателни метли.
Нимбус 2000 - 1991 година
Нимбус 2001 - 1992 година
Светкавица - Това е най-бързата метла в света. Пусната е на пазара през лятото на 1993 година. Метлата е с изящна аеродинамична дръжка от ясен с диамантенотвърда политура и ръчно номерирана с индивидуална регистрация. Всяка отделна брезова клонка на опашката е идеално шлифована за минимално съпротивление, което прави Светкавицата съвършено балансирана и точна. Светкавицата има ускорение от 0 до 250 км/ч за 10 секунди и безотказна магическа спирачка.

Магипортиране
Магипортиране

Това е магия за напреднали, която позволява изчезване от едно място и почти незабавното му появяване на друго място. Магипортирането се контрулира от Министерството. Тази магия е наистина много трудна, ако се изпълни неправилно, магипотиралия се може да се "разчлени", т.е. една част от него да остане там откъдето е тръгнал. Това се получава, когато магипортиращия се е недостатъчно непоколебим. Използването на магията изисква лиценз, който магьосника или магьосницата получава след преминавато на изпит, като показват владеенето на техниката. Лиценз могат да получат само кандидати навършили пълнолетие т.е. 17 години. Непълнолетни магьосници могат да се магипорират само с помощта на лицензирани магьосници, като се държат за тях. Обучението трае 12 седмици, като на седмица се упражнява по 1 час. Инструктора по магипортиране се изпраща от Министерството на магията. Центъра, където се провежда изпита по Магипортиране е част от Отдела за Магьосническия транспорт. Магипортирането става по трудно когато разстояния се увеличават. Междуконтиненталното магипортиране е доста несигурно и само високо тренирани магьосници могат да го правят. Да се магипортираш директно в магьосническа къща е грубо, колкото грубо е да влезеш с ритник през входната врата. Повечето магьоснически жилища не са магически защитени от нежелано Магипортиране.

Летящи килимчета
Летящите килимчета подобно на метлите са стандартни магически средства за транспортиране в Азия и средния изток. В Британия летящите килимчета веднъж са били законни, но вече са незаконни откакто са в Списъка за отхвърлни вълшебни предмети. С други думи в Британия вече килимчетата са към мъгълските вещи, които са незаконни за омагьосване, затова не е законно да се внасят.

Експрес Хогуортс

"Експрес Хогуортс" е влакът, който преминава разстоянието от гара “Кингс Крос”, Лондон до гарата в “Хогсмийд” поне четири пъти в годината, а ако се наложи и по-често. Заминава непременно на първи септември в 11 часа от перон “Девет и три четвърти”, гара “Кингс Крос” и пристига в Хогсмийд рано вечерта. Повечето ученици взимат влака обратно към гара “Кингс Крос”, за да се върнат вкъщи за Коледните и великденските празници. Влакът също така се връща отново в Лондон в края на срока през юли. "Експрес Хогуортс” се предвижва чрез яркочервен парен локомотив. Във влака няма вагон-ресторант, но по средата на по коридора минава жена с количка, която предлага различни видове бонбони и студен тиквен сок. В началото на влака има едно или две отделни купета за префектите. Във влака обикновено няма възрастни освен вещицата с количката и машиниста. В първия филм, номерът на двигателя е 5972.

Летежна Пудра

Летежната пудра представлява блестяща пудра, която има свойството да те пренася от една магьосническа камина до друга. Използването на летежната пудра е доста по-лесно от магипортирането. За да се научиш да се магипортираш са нужни няколко месеца обучение, което завършва с изпит накрая, докато летежната пудра може да се използва и от непълнолетни магьосници, които все още не са почнали училище. Но за разлика от магипортирането, пътуването с летежна пудра е по-ограничено – камината, до която искаш да стигнеш, трябва да е свързана с останалите пудролинии. Например, мъгълските камини по принцип не са свързани с тях. Пудролиниите представляват поредица от магьоснически камини из цяла Великобритания. Летежната пудра се хвърля в пламъците, като по този начин свързва камината с останалите пудролинии, огънят зафучава и се оцветява в смарагдово зелено. Това позволява на магьосника да премине право през пламъците, след което изрича ясно името на огнището, към което иска да се насочи. Чува се изсвистяване и магьосникът изчезва. По време на пътуваването е препоръчително лактите да са си прибрани, очите затворени и да се внимава при излизането през точната решетка на комина. Назоваването на името на желанага дестинация трябва да бъде изключително ясно. Така се изключва възможността да се осъществи връзка с някоя друга камина. Предназначението на летежната пудра е общо взето сходно с употребата на мъгълския телефон – неясното задаване на посока е все едно избиране на грешен телефонен номер. Летежната пудра може да се използва също и за осъществяване на връзка с друга пудролиния, без да се пътува до там. “Отделът за магическо придвижване” отговаря за поддържането на пудролиниите. “Комисията по експлоатация на летежна пудра” контролира кои камини да бъдат свързани към пудролиниите. Свързването на камина към пудролиниите не изисква намесата на комисията и може временно да бъде направена връзка за кратък период от време. Обикновено такава връзка се установява доста трудно и трябва да имаш разрешение от в Комисията по експлоатация на летежна пудра. “Мрежата за магическо придвижване” подържа и управлява пудролиниите. Работещите там могат да наблюдават пудролиниите, като подслушват разговорите между камините.

Известни пудролинии:

"Боргин и Бъркс", Мракон-али, Лондон

“Хралупата”

“Диагон-али", Лондон

Училището за магия и вълшебство „Хогуортс"

Общата стая на „Грифиндор",

Директорския кабинет

Кабинетът по “Защита срещу черните изкуства”

Кабинетът на Снейп

Преддверието на “Министерството на магията”, Лондон

“Среднощния рицар”

“Среднощния рицар” е триетажен пурпурен автобус, който предлага случаен превоз за замръкнали вещици и магьосници. Сигнализира се само с махнене с ръката, която държи магическа пръчка. Възможно е да си резервираш място за обиколки около Великобритания. На предното стъкло на автобуса със златни букви е написано “Среднощния рицар”. Кондукторът на “Среднощния рицар” се казва Стан Шънпайк. Той е около осемнайсет години, облечен с пурпурна униформа и има големи щръкнали уши и множество пъпки. Шофьорът Ърни Пранг е възрастен магьосник с дебели стъкла на очилата. Във филмовата версия до него на предното стъкло е закачена говореща съсухрена глава. Шофьорът и кондукторът са на седалките в предната част на автобуса. През нощта в него няма седалки, а покрай прозорците със спуснати завеси се нареждат половин дузина месингови кревати на всеки етаж. До всеки от тях в специална поставка гори свещ, която хвърля светлина върху дървената ламперия на стената. През деня леглата се заменят със седалки. За да се качат на по-горните етажи, пътниците трябва да се качат по тясна дървена стълба. Пътуването е доста неравно, тъй като “Среднощния рицар”се движи с огромна скорост, предскачайки сто и петдесет километра наведнъж. Автобусът постоянно се качва на тротоара, без да се блъска в нищо, а редиците улични лампи, пощенски кутии и кошчета за отпадъци отскачат да му направят път. Цената на билета от Литъл Уингинг до Лондон е единайсет сикли, но ако дадеш две сикли допълнително получаваш и горещ шоколад, а за още две - грейка и четка за зъби с цвят по избор. Среднощния рицар ще те отведе навсякъде, където поискаш, стига да е по суша, тъй като не върви под вода. Името на автобуса “Среднощния рицар” е всъщност игра на думи. Произлиза от т.нар “нощни автобуси” в Лондон, които пътуват през нощта и са единственият възможен транспорт след полунощ, когато метрото и влаковете са вече спрели. Представляват червени двуетажни автобуси и са много приятна гледка, след като най-накрая се появят и те отвеждат вкъщи, така че се чувстваш все едно рицар с блестящо копие е дошъл да те спаси. Тъй като през нощта по пътищата няма почти никакво движение, след като излезе от центъра, автобусът се движи с доста ускорена скорост в сравнение с нормален автобус. Клоните на дърветата тракат по стъклата и никога не си сигурен, че шофьорът ще успее да завие успешно, така че преживяването може да се оприличи на пътуването със “Среднощния рицар”, като изключим удобните легла, дървената ламперията и свещите, разбира се! “Среднощния рицар” още веднъж доказва как Роулинг успява да намери магията във всекидневието.