Щабквартирата

Заглавие: Re: Щабквартирата Чет Окт 25, 2007 9:56 pm

Джен пък се отправи към стаята на близначките.Когато влезна двете и приятелки веднага я попитаха "какво става"
-Пак приумиците на майка ми,забранявала ми да членувам в организаций,които застрашават живота ми дрън-дрън-каза Джен като добре измитира майка си.
Ари я погледна и каза....

Заглавие: Re: Щабквартирата Чет Окт 25, 2007 10:02 pm

-Тя наисита се притеснява много за всички ви.Напоследък много плаче и изглежда леко залиняла,но щом си с нас няма нужда от притеснение.
Джен се усмихна и седна на леглото си.
-Сега е 8ч. вечерта,след мако ще вечеряме.Мама отиде да буди другите и сигурно също да им изнася реч.-тя се протегна и се вгледа в празният портрет на стената.На другото легло Силви беше отворила една книга и четеше,а Ариана седеше с кръстосани кръка и бе затворила очи.Джен се почуди,какво ли прави,но след миг стана нещо.

Заглавие: Re: Щабквартирата Чет Окт 25, 2007 10:37 pm

Отдолу долетяха невероятно силни крясъци. Очевдино крещяха две...или множество жени. Страхотните писъци се преплитаха и създаваха нетърпим шум.
- Какво става? - запита Ариана.
- Не знам, допреди малко нямаше нищо...
Всички излетяха през вратата, но когато стигнаха до стълбището се заковаха отново.
- ВИЕ? НЕЩАСТНИ ОТРЕПКИ!!!! КАК СМЕЕТЕ ДА СКВЕРНИТЕ ДОМА НА ПРЕДЦИТЕ МИ? КАК СМЕЕТЕ ДА СКВЕРНИТЕ МОЯ СОБСТВЕН ДОМ! НИЩОЖЕСТВА! МЪТНОРОДИ И ВЛЕЧУГИ!
Имаха време само да разберат, че г-жа Блек се е събудила пак, когато втората "жена" започна да крещи.
- МОЛЯЯЯАА? КАК СМЕЕТЕ ДА МИ ГОВОРИТЕ ТАКА? КАК СМЕЕТЕ ДА ОБИЖДАТЕ МЕН И ПРИЯТЕЛИТЕ МИ? ВИЕ, УЖАСНА, ГРОЗНА ЖЕНА! МЛЪКНЕТЕ! НЯМАТЕ ПРАВО ДА КАРАТЕ ВСИЧКИ ДА СЕ ЧУВСТВАТ УЖАСНО!!!!!!
- МАХАЙ СЕ, УЖАСНО МОМИЧЕ! НЕ СМЕЙ ДА МЕ ОБИЖДАШ МЕН В СОБСТВЕНИЯ МИ ДОМ!!!
Новото момиче и майката на Сириус си крещяха толкова силно, че никой друг не можеше да ги надвика.
- По дяволите, не мога да чуя дори мислите си!! - извика Джени в опит да накара другите две или поне едната да спрат. Но не се получи. Виковете им скоро щяха да счупят прозорците.
- МАХАЙТЕ СЕ ОТ МОЯ ДОМ! СКВЕРНИТЕ ИМЕТО НА РОДА БЛЕЕЕЕЕК!!!!!!!!!
Шай изглеждаше така, като че ли скоро и косата й ще почервенее от яд. Но определено нямаше да търпи това повече.
- МЛЪКНЕТЕЕЕЕЕЕЕЕ! - не сдържа нервите си момичето. Гласът й вече надвишаваше всякакъв вид крясък. Шай извади пръчката си от джоба си и я насочи в лицето на...портрета. - ОЩЕ ЕДНА ДУМА, И ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ НЕ САМО ВИЕ, НО И ПОРТРЕТА ВИ, И ВСИЧКО ОСТАНАЛО, СВЪРЗАНО С ВАС, ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО! МЛЪКНЕТЕ ИЛИ, ВЯРВАЙТЕ МИ, ЩЕ СИ ПОЖЕЛАЕТЕ ДА СТЕ ИЗПРАВЕНА СРЕЩУ ЛОРД ВОЛДЕМОР, ВМЕСТО МЕН!!!
И изведнъж настана тишина. Не можеха да повярват. Някой бе надвикал майката на Сириус.
Шай свали бавно пръчката, после вдигна ръка, поглади косата си, обърна се и каза:
- Здрасти, как сте?

Заглавие: Re: Щабквартирата Чет Окт 25, 2007 10:43 pm

-Добре сме -отвърна Джен-но какво беше това преди малко,едвам си свържахме мислите
-А нищо дребна моя кавга
-Така ли?
-Да така
-Шая защо не дойдеш в стаята ни и не ни разкажеш повече за себе си.-предложиха в един глас Клев и Ари
-Да защо не дойдеш-всички се включиха едновременно
Момичето само кимна и всички се отправиха към стаята...
П.П.Пиши какво се е случило в стаята

Заглавие: Re: Щабквартирата Чет Окт 25, 2007 10:59 pm

Когато стигнаха в стаята, Шай се тръсна яката на едно от леглата. Останалите насядаха около нея, само Силви стоеше права, защото току-що се бе сетила нещо.
- Шаия, как дойде тук? Какк? Аз съм пазителят и аз не съм ти казала адреса...
Шай наведе глава. Точно тази тема не й се щеше да разискват. Всичко това я караше да се чувства, като че ли се намесва в живота на останалите.
- Ами аз....някак го получих от миналия пазител...
- Дъмбълдор е говорил с теб???? - всички ахнаха. Обичаха го и искаха да знаят всичко, което се е случвало с него и какво е правил.
- Ами....не точно. Аз...
Шай не можа да довърши. Беше й ужасно неудобно. Обърна се към стената и просто не знаеше как отново да срещне очите на пазителката на тайната.
Силви не искаше да я притеснява, но много искаше да разбере...
- Шай, не искам да те притискам, но просто го кажи.
- Ооо, притеснява се, аз мисля, че е сладко. - каза Ари в опит да разведри малко новото момиче.
- Няма проблем, Шай! Ти току що надвика крещящото чудо долу, обичаме те!! - пошегува се Джени.
- Ами....споменах, че Малфой ме "посети" сутринта точно след като станах, нали?
- Да....и?
- Ами идеята е, че...аз малко...сънувах всичко, което досега ви се е случило в Хогуортс.
Думите и бяха посрещнати с дълбока тишина. Това не се беше случвало никога преди.
- Пророчество?? - предположи Силви.
- Не...аз сънувах миналото, всичко, което се е случвало. Сънувах листчето хартия, на което бе написал Дъмбълдор адреса на мястото за Хари и така реялно получих достъп до къщата.
Никой не знаеше какво да каже...

Заглавие: Re: Щабквартирата Пет Окт 26, 2007 9:31 am

По едно време Силви се обади:
-Това означава,че си пряко свързана с тази...тази къща и с магьосническия свят...Случвало ли ти се е да виждаш Сириус?Разбра ли какъв е той всъщност?
Силви много искаше всички да знаят,че Сириус е най-добрият и мил родител,който може да имат.
-Да,той ти е кръстник.-каза Шай.
Виждаше,че разговорите за Сириус натъжават Силви и не искаше да я разтройва допълнително.
Силви трескаво мислеше за Сириус и за Дъмбълдор,хората,които й помагаха.Изведнъж й причерня от болки.Тя седна на леглото и се хвана за белега.
-Какво има?-разтревожи се Ари.
-Нищо,нищо.-отвърна момичето,но не сираше да я боли.
-Силви,той е близо нали?-попита Джени без да се забелязва тревога в гласа й.
Силви се съсредоточи.Видя как Волдемор се ядосва,заради това,че не е могъл да ги хване с брат й докато са идвли насам и как наказва Луциус с Круциатус,задето не е хванал Шай.
-Не е.-каза Силви.-Просто е ядосан,че не е могъл да хване мен,Хари и Шайя.Шай,явно си важна за него.
Пак настана тишина.Наруши я...

Заглавие: Re: Щабквартирата Пет Окт 26, 2007 9:57 am

Ариана,тя се изправи и излезе.Всички се спогледаха и я последваха.Тя се запъти към някаква част от къщата, в коят никоя от тях не бе стъпвал.
-Тук някъде трябва да има портрет на кръсника ти.-каза Ариана тихо,но аз търся и друго.Тя отвори една черна врата и влезе вътре.Стаята изглеждаше празна.В нея имаше само едно шкафче и огледало.Ариана затършува в шкафчето,на най-долният шкаф очевидно намери това което търсеше.Беше сребърен пръстен с голям изумруд.
-Това е единствената реликва,която Мъндъгус не заграби,защото беше скрита с магия.-тя се обърна към Силви и и подаде пръстена.Тя изглеждаше смаяна,но го прие и го огледа хубаво.После с разтреперана ръка го срожи на пръста си.

Заглавие: Re: Щабквартирата Пет Окт 26, 2007 10:54 am

Беше толкова щастлива, че най-сетне е открила нещо лично, свързано с кръстника й...
Но щастието бързо премина. От пръстите й нагоре по ръката и нататък по цялото й тяло започнаха да минават ледени тръпки. Нямаше представа защо става така. Учуденото й изражение очевидно бе привлякло останалите, защото те я гледаха странно и се чудеха как да помогнат. Но и тя не знаеше какво да им каже. Вече цялата трепереше.
И после започна по-страшното. Стаята се замъгли. Силви падна на колене. Всичко почерня. В главата й започнаха да изникват образи, картини, спомени, които не бяха нейни...Видя висок мъж, облечен в черно, да бие дете, което не бе навършило и пет годинки. Видя малко момче, което духаше свещичките на тортата само в тъмна стая. Видя мрак, самота...Беше ужасно. Малко по малко губеше съзнание. Потъваше...

Заглавие: Re: Щабквартирата Пет Окт 26, 2007 12:16 pm

Изведнъж в мислите й изникна реалността-това момче беше Сириус.Отново спомени:момче,което чувстваше адска болка,малко момче,башата на което го изтезеваше с Круциатус...Силви усешаше болката,която Сириус е преживял.Губеше съзнание,потъваше в спомените."Ще издържа"помисли си момичето."Силна съм и ше се справя"...
Всички я гледаха стаписано.Силви се пдпря на ръце...За миг загуби съзнание и едва я държаха краката и ръцете.След малко се изправи.Разтръска глава и погледна пръстена.Вече не чувстваше нищо,но по едно време пак изникнаха спомени,този път щастливи.Виждаше сватбата на майка си и баща си.Виждаше себе си и брат си като бебета.Видя лятото и Коледата,които беше прекарала със Сириус,видя майка си и баша си в учи;ището..и...в този момент...всичко приключи,тръпките се отдръпнаха и тя въздъхна,след това заплака неудържимо...

Заглавие: Re: Щабквартирата Пон Окт 29, 2007 4:42 pm

Останалите изчакаха няколко секунди, после един по един се спуснаха да й помогнат.
- Добре ли си, съкровище? - попита я Фред, като й помагаше да се изправи. Силви едва си поемаше дъх. Не можеше да се държи на краката си.
- Какво стана, мила? - приближи се и Клев.
Силви се опита да отговори, но не можеше да контролира собствените си реакции. Най-сетне успя да се застави да отвори уста и каза:
- Не зная, беше кошмар, беше щастие, беше реалност и сън, беше...
- Спокойно, скъпа, хайде да отидем да си легнеш... - г-жа Уизли бе дошла и беше заварила сцената.
Силви се изправи съвсем и, олюлявайки се, и с помощта на Фред, успя да стигне до стълбището...но изведнъж, странно дори и за нея, тя започна да мълви несвързани неща, да бълнува...

Заглавие: Re: Щабквартирата Пет Ное 09, 2007 12:06 am

-КАКВО Й СТАНА?-изкрешя Фред.-Какво й даде?