Неочаквана среща

Беше топла лятна нощ.Лек ветрец подухваше и леко разлюляваше листата на дърветата.Оханието на цветя се носеше навсякъде.Ситни капчици тих,летен дъжд запръскаха,всякаш да освежат природата от напора на горещото слънце.Мракът се стелеше навсякъде.Нощта беше тиха и спокойна.Долавяше се само далечното ехо от крясък на сова от време на време.Изведнъж две качулати фигури се появиха на хоризонта.Те мълчаливо пристъпваха със ситни крачки към гъстата и непрогледна гора.Лицата им не се виждаха,скрити от черните мантии.Не можеше да се определи полът на фигурите,тъй като никоя част от тялото им не беше открита.Те не разговаряха,просто вървяха безмълвно със забързани крачки.Не държаха нищо,което да им свети пътя,но те явно го познаваха добре.Спряха в началото на гората и се огледаха.Никой не ги следеше,или поне те не видяха никого.Продължиха да навлизат все по-навътре и по-навътре,докато мракът ставаше все по-непрогледен,а гората все по-гъста.Спряха на едно място,където нямаше толкова много дървета и един лъч лунна светлина разцепваше мрака.Двете момичета свалиха качулките си и лъчът лунна светлина освети красивите им лица.
-Сигурна ли си,че е тук?-попита Силви.
-Поне така мисля.-отвърна Джен.
Двете момичета се преместиха от светлината,да не би да минеше някой и да ги забележи.Те седнаха до едно дърво с огромна корона и необичайно дебел ствол.Зачакаха.След не повече от 10 мин се чуха гласове...

ПП.Давай,ти си

........ които бяха отлично познати на двете момичета и те дори не си направиха труда,да си изкарат пръчките.Отново зачакаха.Не след дълго гласовете,започнаха да се усилват,а две черни фигури започнаха да се приближават.
-Братко,сигурен ли си къде беше?-попита единия
-Сигурен съм,ако нещо ще викнем сестра ни,тя знае....-фигурата млъкна
Бяха излезли точно пред големия ствол на дървото,където ги чакаха двете момичета.
-Добър вечер!
-Добра да е,Джен,но какво правиш тук.Сама в дебрите на гората.
Джен се усмихна и махна с ръка.Точно до нея се появи друга фигура и Фред застина.
-Потър!Това е невъзможно-простена Джордж
-Защо Джордж?Нима мислиш,че няма да я доведа.-изсъска Джен,А Силви само се изсмя зловещо
Двамата близнаци млъкнаха.Не беше време за шеги.Сестра им беше ядосана и те неискаха да продължава така.
-Какво стана с Младия Малфой?Ти ли го уби сестрице?
-Затваряй си устата,не съм го убила аз,но няма да разбереш и кой го е сторил.Къде Е Хари?Нали щеше да е с вас?
-ААА,неможа да дойде.
Джен ги погледна.Знаеше,че лъжат,затова само се изсмя.Тогава Силви......

Тогава Силви,която до сега само бе мълчала отвори уста и каза:
-Изненадана съм,че мислите,че ще се хванем на толкова плоска лъжа.Май забравяте уменията на близнаците,както явно забравяте,че с Хари сме близнаци...-тя въздъхна,а след това продължи-Кога ще дойде?
Не получи отговор.Момчетата се спогледаха и Дордж проговори:
-Много ни падна в очите,заради този Малфой,Силви...
-Та той е мъртъв,Джордж!-възмути се Джен.
-Но тя ме смени с него-ядно рече Фред-С този малък,долен,подъл,подмолен...
-СТИГА!-кресна Силви,а викът й разцепи тишината.-Драко е мъртъв и всичо е в миналото.Бориш се с мъртвец,Фред.Дори не е с дух,тъй като Малфой е твърде горд за да се върне като призрак.Престанете да скверните паметта му...
-Като гледам не си го убила и ти.-ихихика Джордж.
-Не,не съм аз,Джордж,но бях там и не направих нищо,за да го спася,което е равно на убийство.Много добре знаете,че бях прекратила всичко с него,още преди да бъде убит.Съдете ме за това,че се влюбих,не ми пука...
Джен...

Джен не издържа и хвана Фред за гърдите на мантията му,като го упря в дървото.Лицето на Джен се бе променило,много,а на Фред се бе вкаменило.
-САМО ДА СЪМ ТЕ ЧУЛА ОЩЕ ДА ОБВИНЯВАШ,СИЛВИ,ЗА ТОВА С МАЛФОЙ,ЩЕ СЕ ПОГРИЖА ДА ТЕ ИЗКЛЮЧАТ ОТ ОРДЕНА И ТЕБ,И ДЖОРДЖ.ЯСНА ли съм?
Джордж и СИлви се спогледаха крадешком.Фред неможеше да говори,затова Джордж се намеси.
-Дженифър,пусни го,няма да се повтори.
-Нима?-обади се Силви.
Тя отиде при Джен и след малко момичето вече беше пуснала брат си.
-Кога ще дойдат,Фред?
-Кои?-направи се на отвеян близнака
-Не,Джен-извика Силви и спря рейвънклоуката.Момичето беше посегнало към пръчката си,но спря,защото неискаше да причинява болка на ПОТЪР.
Чуха се гласове.
-Къде са?-попита нечий уплашен глас.
-Тук са-сигурно се обади втори глас.
Четеримата веднага познаха ,че това са тяхни познати и затова Джен свирна лекичко с уста и след броени минути излезнаха нови две фигури.Едната беше с червена коса,а другата с черна
-Здравейте!Рон,незнаех,че и ти си тук братко.
-Джен?Какво?-започна Хари и после Силви се намеси

-Знаех си,че ще дойдеш,братче!-усмихна се тя дружелюбно на Хари,който ахна.
-Силви!-извика той и двамата се прегърнаха.
-Къде беше?
-Това е тайна,която ние с Рон и близнаците...-започна Хари,но бе прекъснат от Джен:
-Знаем,че сте намислили нещо!-твърдо рече тя-И няма да си тръгнем докато не разберем какво е то!
Хари и Рон се спогледаха.Същото направиха и Фред и Джордж.
-Е,добре тогава.-отстъпи Фред ,като крадешком погледна Силви.-Трябва да влезем по-на вътре.
-След вас-усмихна се Силви и смигна на Джен.
Навлизаха все по-навътре в сгъстяващия се мрак,когато стигнаха до малка дървена къщичка.Прозорците й бяха заковани с дъски,а по стените й се бе оплел бръшлян.Вратата беше залостена.

Шестимата се опитаха да отворят врата,тя не помръдваше,затова Фред ,се обърна към Джен
-Какво сте правили,през тея 5 месеца.Защо е така вратата?
-Хари!
-Да,разбира,се Джен.Алохомора
Вратата зейна и шестимата влезнаха.Хари прегърна през кръста Джен,а Фред направи същото със Силви.
-Знаех,си,че има нещо между вас!-започна Рон,но Джордж го сръга в ребрата.Хари прошепна нещо на Джен и двамата отидоха в другата стая,като затвориха вратата след себе си.
-Джен..ъъъ...-започна Хари.Явно беше притеснен,затова замлъкна бързо
-Кажи Хари,не се притеснявай.
-Виж,близнаците и Рон и всички от Ордена следят Снейп.
-Какво?Той още ли е в Ордена?
-Не,не се е и мяркал.Проблема е,в това,че Снейп е взел пирамидата.Едната част беше в мен,а в другата в Силви.Тя ако разбере,ще ме убие,не и казвай.Моля те!-момчето спря.
Джен го гледаше като гръмната,но преди да каже нещо,вратата се отвори и вътре влезнаха Силви и Фред.Силви проговори.
-Какво има?
-Абсолютно нищо,Силви,Хари тъкмо си тръгваше.
Силви погледна брат си,който само кимна в знак на съгласие.След това напусна стаята без да каже нито дума.Няколко минути всички мълчаха и Джен реши да напусне стаята.Но Силви я спря с думите......

-Джен,почакай,трябва да те попитам нещо.
Момичето се обърна и седна на едно кресло.
-Слушам те.-каза Джен.
Силви и Фред седнаха на едно от леглата.Русата девойка си пое дълбоко въздух и започна:
-Преди да умре Сириус ни даде една пиирамида,разделена на две части.Още,когато ни е станал кръстник е поръчал да изработят такава за нас.Каза,че така винаги може да се свързваме помежду си и с него,но ни предупреди да сме внимателни,защото някои от членовете на рода му също имат такива.През последните дни многократно се опитах да се свържа с Хари чрез пирамидата,но не успявах.Неговият образ дори не излизаше,което както Сириус каза означава,че няма пирамида.Някой се опитваше да се свърже с мен и аз все отклонявах исканията му.Има нещ странно във всичко това.Хари споменавал ли ти е нещо за пирамидата?
Джен гледаше Силви с интерес и когато тя завърши Уизли каза...

-Не знам,нищо за никаква пирамида-отсече Уизли ,но дори не погледна в очите ,приятелката си.Беше неприятно да я поставя в такава ситуация,но беше дала дума на Хари.Затова само стана и започна да обикаля из стаята.Силви и Фред я загледаха.Настъпи мълчание.Фред го наруши пръв:
-Тогава,какво ти каза Хари?
Джен го стрелна с поглед и отсече:
-Нищо интересно.Само каза да не се бъркаш,в чужди работи
Фред я зяпна.Силви обаче проговори:
-Джен,може ли да поговорим на четери очи.Искам да разбера,нещо.Може ли?
Момичето кимна,а Фред беше принуден да напусне стаята.
-Какво искаш?-попита с леден тон Уизли
-Кажи ми истината.
-Казах ти я,незнам нищо,ако знаех,щях да ти кажа.
Нещо друго?

Силви се усмихна.Знаеше,че има нещо премълчано.
-Джен,познаваме се отдавна.-започна тя-Не искам да те притискам,но наистина,ако знаеш нещо трябва да ми кажеш...Аз трябва да знам.
Джен мълчеше,за това Силви реши да смени темата,за да й даде възможност да реши какво да прави.
-Никой не пожела да ми нкаже какво кроят.Ти изкопчи ли нещо от Хари?

Джен се направи,че не чу въпроса.Стана и отиде до прозореца.Навън беше тъмна нощ и нямаше никого.Нищо не се поклащаше,дори лекия ветрец беше спрял.Сълзи избиха в очите й,но тя се опита да ги скрие.
-Не ,научих нищо.-кратко,точно и ясно отвърна Уизли.
Обърна се към прозореца,но знаеше отлично ,че Силви беше впила поглед в тила й.Не посмя да се обърна.Сълзите напираха.Момичето започна да се тресе.Имаше и нещо.Опита се направи крачка,но едвам не падна.
-Какво ти има,Уизли?-попита ядосано вече Силви
-Нищо ми няма,Потър.
Този път погледите им се срещнаха.В очите на слидеринката се четеше неразбирателството,а в очите на рейвънклоуката чиста и проста тъга.Потър беше искарала пръчката си.
-Сега ще ме убиеш или изтезаваш,а Потър?
-АКО се налага,ще го сторя?
-Нима!Това ли е приятелство?Приятелство,което ще завърши с убийство?Така ли,Потър?
-Не,Дженифър,няма.
Силви пое въздух и прогвори.

-Вече не мога да имам вяра на никого-въздъхна тя.
Седна на едно от леглата в стаята и се загледа невиждащо напред.Поемаше си бавно въздух.Мислите се гонеха в съзнанието й.Никой не разираше болката й,никой не знаеше колко болка е преживяла.Никой!Погледна към Дженифър.Дали някога се бе опитвала да я разбере.дали въобще можеше да разчита на нея.
-Събитията ме направиха такава.-каза Силви.-Трябва да разбера истината за пирамидата,Дженифър!-повиши тон тя-Това има огромно значение за мен.Сириус...
Не се доизказа.Сириус!При споменаването на името му нови вълни на неспираща,изгаряща болка заляха сърцето й душата й.Умът й всякаш отказа.В съзнанието изплува образът на кръсникът й.Той й бе показал какво е някой да те обича й да се грижи за теб,а сега бе мъртъв и то по нейна вина.Очите й се напълниха със сълзи.Тя стисна ръцете си в юмруци.Беше силна.Не бе плакала от отдавна.Не го направи и сега само погледна напред и не остави болката да я завладее.Пое си дълбоко въздух и заговори пресипнало:
-Ти никога няма да ме разбереш...

Джен я зяпна.Остави сълзите си да течат и остана като вкаменена.Няколко минути никоя от двете не проговори.ДЖЕН реши да наруши тишианаТА:
-Греши,Потър,грешиш.Мога да те разбера,но ти не ми даваш такава възможност.Знам,че ти е тежко заради смъртта на кръстника ти.Знам ,че неможеш а се свържиш с Хари,и затова също те боли.Разбира ,разбирам,те до няква степен.Но ти не ме разбираш.Дал съм дума,и немога да я наруша.
-Какво говориш ,Дженифър?На кой си дала дума?За какво става въпрос?Свързано ли е с пирамидата?
Джен не отговори .Наведе главата си и потънав мислите си.Беше излъгала ,приятелката си.Беше допуснла да се случи,само и само да задържи приятелството си с друг човек.Това неможеше да продъжлава така.Тя не бе такъв човек.Затова вдигна глава и каза:
-ДОбре,Силви,успя да ме убедиш да ти кажа истината.Знам за пирамидата.Снейп я е взел.Това е.
Джен стана и реши да остави насаме Силви.Отново понече да натисн дръжката на вратата,но слидеринката я спря с думите........

-Те търсят Снейп,нали?Точно така!Колко съм била глупава.Искат да вземат пирамидата,но...Джен...О,Господи!
Силви стана и закрачи из стаята,а рейвънклоуката я гледаш странно.
-Трябва да ги спрем.Може да стане нещо много лошо.Снейп уби Дъмбълдор.Хари ще си отмъсти,познавам го...Не мога да позволя брат ми да стане убиец...

ПП.Извинявай,че е толкова кратко,но бързам.

-Няма да стане убиец.Знам,че търсят Снейп,но проблема е заради просволутата пирамида.Незнам дори как изглежда.
Снейп е взел,часта от пирамидата,дет по принцип седи в Хари.Това знам.
Отвърна Уизли и закрачи отново из стаята.
-Защо не ми се развика,след като те излъгах?След като прекрих,че знам нещо-бяха първите думи на рейвънклоуката,която беше нарушила настъпилата тишина.
Силви спря и я погледна в очите.
После
П.П.Нп,ама и аз бързам.Забрави за Хари.