Плачещата върба

Гост

Тук е плачещата върба.Внимавайте да не ви шибне с някой от клоните си.

Силви си вървеше тананикайки си песен на "Ористниците",когато нещо я шибна твърде грубо и силно по главата.Момичето се огледа,но не видя никой и сметна това за крайно неучтиво.Нещото я цапърдоса за втори път.
-Ей!-извика момичето,когато видя,че е застанала под клоните на плашещата върба.
Тя започна да раздава на момичето страшно болезнени удари.Силви не виждаше как да се измъкне.От лицето и ръцете й бликаше кръв...Падна на земята.Тогава на помощ й дойде...

ПП.HELP ME,PLSSS!

До ушите й успя да достигне далечен вик. Разбра, че човекът се приближава. Дано, дано да успее да направи нещо.
- О, Господи! Ох...АРЕСТО МОМЕНТУМ!
Изведнъж клоните спряха да я удрят. Миг по-късно някой я хвана за ръката, накара я да стане и невероятно бързо я измъкна отпод върбата. Силви не смееше да отвори очите си, всичко я болеше толкова много, че не знаеше дали.
- Епискей! Хилиум! - някой шептеше магии над нея. Разбра, че гласът е женски, беше нежен и тих. Усещаше леки докосвания от дървото на магическа пръчка по кожата на лицето си. Макар цялото тяло да я болеше, дори и това малко успоконие я караше да се чувства много по-добре.
- Ще успееш ли да отвориш очите си, Потър?
Силви се опита на секундата. Малко по малко повдигна клепачи. Всичко беше размазано, но след като вдигна ръка поне усети, че кожата на лицето й вече не е наблаздена толкова силно от драскотини и още по-важно - че не кърви. Малко по малко образите придобиваха по-ясни очертания и след няколко секунди пред нея изплува загриженото лице на Шаия...
П.П. Радвам се, че се върна

-Шай!-въздъхна облекчено Силви.-Нямаш представа колко ти благодаря.
В очите на момичето се четяха благодарност,но и силна болка.
-Как се чувстваш?-попита я Шаия.
-Била съм и по зле-опита се да се усмихна Потър.-Как ме намери?

ПП.Аз също и благодаря