Някои от магическите транспорти

Магипортиране

Това е магия за напреднали, която позволява изчезване от едно място и почти незабавното му появяване на друго място. Магипортирането се контрулира от Министерството. Тази магия е наистина много трудна, ако се изпълни неправилно, магипотиралия се може да се "разчлени", т.е. една част от него да остане там откъдето е тръгнал. Това се получава, когато магипортиращия се е недостатъчно непоколебим. Използването на магията изисква лиценз, който магьосника или магьосницата получава след преминавато на изпит, като показват владеенето на техниката. Лиценз могат да получат само кандидати навършили пълнолетие т.е. 17 години. Непълнолетни магьосници могат да се магипорират само с помощта на лицензирани магьосници, като се държат за тях. Обучението трае 12 седмици, като на седмица се упражнява по 1 час. Инструктора по магипортиране се изпраща от Министерството на магията. Центъра, където се провежда изпита по Магипортиране е част от Отдела за Магьосническия транспорт. Магипортирането става по трудно когато разстояния се увеличават. Междуконтиненталното магипортиране е доста несигурно и само високо тренирани магьосници могат да го правят. Да се магипортираш директно в магьосническа къща е грубо, колкото грубо е да влезеш с ритник през входната врата. Повечето магьоснически жилища не са магически защитени от нежелано Магипортиране.

Летящи килимчета

Летящите килимчета подобно на метлите са стандартни магически средства за транспортиране в Азия и средния изток. В Британия летящите килимчета веднъж са били законни, но вече са незаконни откакто са в Списъка за отхвърлни вълшебни предмети. С други думи в Британия вече килимчетата са към мъгълските вещи, които са незаконни за омагьосване, затова не е законно да се внасят.

Експрес Хогуортс

"Експрес Хогуортс" е влакът, който преминава разстоянието от гара “Кингс Крос”, Лондон до гарата в “Хогсмийд” поне четири пъти в годината, а ако се наложи и по-често. Заминава непременно на първи септември в 11 часа от перон “Девет и три четвърти”, гара “Кингс Крос” и пристига в Хогсмийд рано вечерта. Повечето ученици взимат влака обратно към гара “Кингс Крос”, за да се върнат вкъщи за Коледните и великденските празници. Влакът също така се връща отново в Лондон в края на срока през юли. "Експрес Хогуортс” се предвижва чрез яркочервен парен локомотив. Във влака няма вагон-ресторант, но по средата на по коридора минава жена с количка, която предлага различни видове бонбони и студен тиквен сок. В началото на влака има едно или две отделни купета за префектите. Във влака обикновено няма възрастни освен вещицата с количката и машиниста. В първия филм, номерът на двигателя е 5972.

Летежна Пудра

Летежната пудра представлява блестяща пудра, която има свойството да те пренася от една магьосническа камина до друга. Използването на летежната пудра е доста по-лесно от магипортирането. За да се научиш да се магипортираш са нужни няколко месеца обучение, което завършва с изпит накрая, докато летежната пудра може да се използва и от непълнолетни магьосници, които все още не са почнали училище. Но за разлика от магипортирането, пътуването с летежна пудра е по-ограничено – камината, до която искаш да стигнеш, трябва да е свързана с останалите пудролинии. Например, мъгълските камини по принцип не са свързани с тях. Пудролиниите представляват поредица от магьоснически камини из цяла Великобритания. Летежната пудра се хвърля в пламъците, като по този начин свързва камината с останалите пудролинии, огънят зафучава и се оцветява в смарагдово зелено. Това позволява на магьосника да премине право през пламъците, след което изрича ясно името на огнището, към което иска да се насочи. Чува се изсвистяване и магьосникът изчезва. По време на пътуваването е препоръчително лактите да са си прибрани, очите затворени и да се внимава при излизането през точната решетка на комина. Назоваването на името на желанага дестинация трябва да бъде изключително ясно. Така се изключва възможността да се осъществи връзка с някоя друга камина. Предназначението на летежната пудра е общо взето сходно с употребата на мъгълския телефон – неясното задаване на посока е все едно избиране на грешен телефонен номер. Летежната пудра може да се използва също и за осъществяване на връзка с друга пудролиния, без да се пътува до там. “Отделът за магическо придвижване” отговаря за поддържането на пудролиниите. “Комисията по експлоатация на летежна пудра” контролира кои камини да бъдат свързани към пудролиниите. Свързването на камина към пудролиниите не изисква намесата на комисията и може временно да бъде направена връзка за кратък период от време. Обикновено такава връзка се установява доста трудно и трябва да имаш разрешение от в Комисията по експлоатация на летежна пудра. “Мрежата за магическо придвижване” подържа и управлява пудролиниите. Работещите там могат да наблюдават пудролиниите, като подслушват разговорите между камините.

Известни пудролинии:

"Боргин и Бъркс", Мракон-али, Лондон

“Хралупата”

“Диагон-али", Лондон

Училището за магия и вълшебство „Хогуортс"

Общата стая на „Грифиндор",

Директорския кабинет

Кабинетът по “Защито срещу черните изкуства”

Кабинетът на Снейп

Преддверието на “Министерството на магията”, Лондон

Среднощния рицар”

“Среднощния рицар” е триетажен пурпурен автобус, който предлага случаен превоз за замръкнали вещици и магьосници. Сигнализира се само с махнене с ръката, която държи магическа пръчка. Възможно е да си резервираш място за обиколки около Великобритания. На предното стъкло на автобуса със златни букви е написано “Среднощния рицар”. Кондукторът на “Среднощния рицар” се казва Стан Шънпайк. Той е около осемнайсет години, облечен с пурпурна униформа и има големи щръкнали уши и множество пъпки. Шофьорът Ърни Пранг е възрастен магьосник с дебели стъкла на очилата. Във филмовата версия до него на предното стъкло е закачена говореща съсухрена глава. Шофьорът и кондукторът са на седалките в предната част на автобуса. През нощта в него няма седалки, а покрай прозорците със спуснати завеси се нареждат половин дузина месингови кревати на всеки етаж. До всеки от тях в специална поставка гори свещ, която хвърля светлина върху дървената ламперия на стената. През деня леглата се заменят със седалки. За да се качат на по-горните етажи, пътниците трябва да се качат по тясна дървена стълба. Пътуването е доста неравно, тъй като “Среднощния рицар”се движи с огромна скорост, предскачайки сто и петдесет километра наведнъж. Автобусът постоянно се качва на тротоара, без да се блъска в нищо, а редиците улични лампи, пощенски кутии и кошчета за отпадъци отскачат да му направят път. Цената на билета от Литъл Уингинг до Лондон е единайсет сикли, но ако дадеш две сикли допълнително получаваш и горещ шоколад, а за още две - грейка и четка за зъби с цвят по избор. Среднощния рицар ще те отведе навсякъде, където поискаш, стига да е по суша, тъй като не върви под вода. Името на автобуса “Среднощния рицар” е всъщност игра на думи. Произлиза от т.нар “нощни автобуси” в Лондон, които пътуват през нощта и са единственият възможен транспорт след полунощ, когато метрото и влаковете са вече спрели. Представляват червени двуетажни автобуси и са много приятна гледка, след като най-накрая се появят и те отвеждат вкъщи, така че се чувстваш все едно рицар с блестящо копие е дошъл да те спаси. Тъй като през нощта по пътищата няма почти никакво движение, след като излезе от центъра, автобусът се движи с доста ускорена скорост в сравнение с нормален автобус. Клоните на дърветата тракат по стъклата и никога не си сигурен, че шофьорът ще успее да завие успешно, така че преживяването може да се оприличи на пътуването със “Среднощния рицар”, като изключим удобните легла, дървената ламперията и свещите, разбира се! “Среднощния рицар” още веднъж доказва как Роулинг успява да намери магията във всекидневието.