Феникс-30 галеона
Информация:
Феникс... орел в огнено и златно, синя чапла и златна птица... Феникс... съществото, което умира в огън, за да се роди отново.
Откъде идва митът за тази птица? Предполага се, че първо се е появил в Египет.
Древните египтяни са смятали, че с викът на така наречената “птица Бену” е започнало времето – затова и била бог на времето и неговите разделения (години, месеци и т.н.). Освен това точно тази птица първа се появявала на островите на Нил след ежегодишното му разливане като първия живот, който се появява след яростта на реката, което пък я правело симовл на обновяването и прераждането. Бену била душата на бог Ра, бога на слънцето, и била символ на това как след всеки залез то се ражда отново. За египтяните птицата била във формата на синя , сива или бяла чапла.
Персийският феникс, наричан хума, е добро и състрадателно животно. Той обединява в себе си мъжкото и женското начало, като единият му крак и едното крило са на мъжка птица, а другите – на женска. Освен това птицата е символ на щастие – ако сянката й падне върху някого, това значи късмет и божествена благословия; ако пък кацне върху човек, този човек ще бъде крал. Не е съвсем ясно как е изглеждала обаче.
В руския (и българския) фолклор има едно създание, много приличащо на феникса – това е жар-птицата или златната птица. Нейните цветове са червено, оранжево и жълто и тя свети като клада. Дори само едно нейно перо може да освети цяла стая, ако не е покрито. Обикновено, когато се появи в някоя история, точно тази птица е целта на героя, било защото носи късмет и младост, било защото краде златните ябълки на краля.
И най-после, може би най-добре познатата разновидност на птицата – фениксът достигнал до нас чрез писанията на гръцки автори. Той е голям, с вид на орел, а перушината му е алена и златна. Живее в Арабия, до един хладен кладенец, и всяка сутрин богът на слънцето се спира, за да послуша песента му. Съществува само един такъв феникс и на края на живота си (дълъг от 500 до 12,994 години в зависимост от източника) той построява клада и изгаря на нея. След три дни птицата се преражда и излиза от пепелта.
Фениксът е използван и от най-известната фентъзи авторка днес – Дж. К. Роулинг – в нейната поредица “Хари Потър”. Там фениксът е голяма и красива птица с огненозлатно оперение, която някои магьосници държат като домашен любимец. Фениксът е умен – може би колкото човек, притежава различни магически свойства (да носи огромни товари, да изпраща съобщения чрез перушината си, да лекува рани чрез сълзите си и – в петия филм – да се телепортира) и на края на живота си изгаря и се възражда от пепелта. Тази птица е изключително предана на господаря си и би направила всичко за него, а когато Албус Дъмбълдор умря, точно неговия феникс го оплака и точно чрез песента му всички тъжащи усетиха как им олеква.
Но независимо дали е персийски мит или модерно фентъзи, независимо дали е златен или лилав, фениксът навсякъде задържа едно свое свойство – той е символ на прераждането и огъня, на вечния живот.
Базилиск-100 галеона ЗАБРАНЕНО ЗА УЧЕНИЦИ
Информация-Едно от най-ужасяващите същества във фентъзито е митологичния “крал на змиите” – страховития базилиск. То произлиза от старогръцката митология и дори е описано в “Естествената История” на Плиний Стари, който го описва като малка змия, тъй отровна, че дори погледа и носи смърт.
Царското му име (на старогърци “базилеус” означава цар) идва от оформените като корона израстъци на главата му, за които споменават някои митове.
Макар вкаменяването с поглед и смъртоносната отрова да са достатъчно смъртоносна характеристика, в последвалите предания базилиска става все по-чудовищен – той става огромно злонамерено същество, чиито допир също носи смърт ( а в някои приказки се стига до крайността дори докоснат от това създание предмет да е гибелен) и опустошава цели градове.
Базилиска се получава от яйце на усойница, измътено от петел. Любопитно е, че кукуригането на последния е фатално за могъщото чудовище; друг ужасен враг на базилиска е невестулката, която е имунна на погледа му и ако краля на змиите е малък, го изяжда.
Понеже край базилиските не могат да виреят растения, те живеят в пустини.
В България има известен дебат около името на изчадието, често наричано още василиск. Това не е грешка – става дума за различно четене на гръцката азбука и по-точно върху буквата “бета”, която в древна Елада се е четяла като “Б”, а във Византия и съвременна Гърция – като “В” (“вита”).
Друг любопитен момент с базилиска е, че някои автори го представят като люспест петел с корона от шипове (пример е книгата-игра “Огнена Пустиня” на Любомир Николов). Това също не е сбъркано – наистина има подвид, известен като кокатрис, който изглежда по такъв начин.
Поради твърде широката си гама от разрушителни способности базилиска не е твърде често срещан във фентъзито, но не е и съвсем подминат. Най-известната му поява несъмнено е в “Хари Потър и Стаята на Тайните”, втората книга от популярната серия на Дж. К. Роулинг, където се разкрива, че именно базилиск е страховития звяр, пуснат от злокобната Стая на Тайните – при това много стар и много злостен базилиск, създаден от древния магьосник Салазар Слидерин и в момента служещ на лорд Волдемор. Хари успява да се справи с него с помощта на Фоукс феникса, който ослепява змията, отнемайки и най-силното оръжие и след това носейки на момчето-магьосник митичния меч на Грифиндор, с който Хари съсича неестественото изчадия. В книгата “Fantastic Beasts and Where to Find Them” (бестиарий на света на “Хогуортс”) се разбира, че първия базилиск е създаден от змиеуста Херго.
Друго момче-магьосник, Амос Дарагон, създаден от канадския автор Брайън Перо също се сблъсква с базилиск още в първата книга от приключенията си. В тази книга чудовището е създадено от нагата-магьосник Кармакас по поръчка на бог Сет и е оръжието, което трябва да донесе окончателна победа на хората-змии. Дарагон обаче използва петльово кукуригане и така отстранява опасността.
Базилиска и кокатриса участват и в системата ролеви игри “Подземия и Дракони”, което предопредели и срещата на мрачния елф Дризт до Урден с представител на ужасния вид в книгата “Убежище” на Р. А. Салваторе, където “краля на влечугите” обитаваше Подземния Мрак.
Базилиските се срещат също така и в редица компютърни игри (като “Heroes of Might & Magic”), както и в загиналите книги-игри (“Кървав Меч”, “Огнена Пустиня”), където битките с тях винаги бяха много трудни.
В заключение може да се каже, че базилиска е любопитно и екзотично създание, чиято появя винаги предизвиква интерес.
Еднорог-50 галеона
Информация-За факти рядко можем да говорим, когато става дума за легенди, но често в съвременната фентъзи литература и ролеви игри, дори най-простите неща са объркани или смисълът им е преобърнат, за да отговаря на целите на автора.
Всеизвестен факт е, че еднорозите се изобразяват като коне със тънък, дълъг рог в средата на челото.
През Средновековието в Европа прониква и мотивът за Лов на Еднорози. Според легендата, Еднорог може да бъде заловен само от благородна девица и само от нея той не би избягал. Според специалисти, тази част на мита е проявление на забравени матриархални вярвания за силата, способността на жената да властва над природата и животните. В хералдиката (наука за гербовете и тяхната символика)Еднорогът е често използван мотив, защото символизира чистота и благородство. Благодарение на изкривената средновековна представа за морал, той е обременен и със символика на девственост и непорочност и често бива изобразяван в картини с теологична тематика, най-често свързани с Дева Мария.
Според друга легенда, на Еднорога се приписват и лечебни сили, затова и днес чсето е използван за символ на аптекарите и фармацефтите. Освен за красота, рогът на челото им има и магически сили - чаша или блюдо,направени от рог на Еднорог, премахва отровите в храната и напитките, мехлем от пепел или кръв на еднорог лекува всяка рана, а освен това служи и като афродизиак.
Малко хора знаят, че освен като кон, Еднорогът може да бъде изобразен и като антилопа, и колкото и да е нелепо - като коза. Може да съществуват и смесени форми, като най-честата е тяло на кон, крака на антилопа (за да бяга по-бързо от благородните девици, сигурно) и козя брадичка. Съществува теория, че Еднорогът е подобрен вариант на Козирога, чийто два рога са заменени с единствения на митологичното създание. Това вероятно се е случило по време на ранното християнство, което превръща козела, символ на плодородието, в символ на Сатаната и злото изобщо.
Въпреки многобройните изображения на кротко пасящи еднорози, повечето легенди са категорични, че Еднорогът е буен и агресивен и не търпи мъже(средновековната представа за мъжа е рицар или изобщо войн), а само жени около себе си.
Пристрастността на животното към млади жени било открито случайно. Според легендата, той разрешил на дъщерята на ловец, комуто се отдало да залови жив екземпляр, да отреже рогът му, щом го прегърнала. До тогава ловът на еднорози бил опасно занимание - ловецът заставал зад ствола на отрязано дърво, а друг подгонвал Еднорога към него. Разгневеното и уплашено животно забивало рога си в дървото и не можело да помръдне. Често обаче му се отдавало да стъпче някой и друг ловец, който не успявал да отскочи достатъчно бързо.
Съвременните кино и живопис често бъркат Еднорога с Пегас, крилатият кон на древногръцкия герой Балерофонт, който убива Химера.
Чет Окт 18, 2007 4:18 pm
