Творчеството на Силви

Тук ще има мои творения,ама първо трябва да намеря време да ги напиша Basketball

...

Болката,която ме изгаря

Всичко започна тъй внезапно и тъй искрено...Случайно се запознахне,а ти се влюби веднага,е,поне тогава си ислех,че е така.Направи какво ли не,за да ме имаш.Зарязах женкара,с който бях за теб...Не съжелявам...След като вече бях с теб мисля,че много добре знаеше,че не те обичах,но ти с нежните ти думи и погледа ти ме накара да се влюбя.Правех какво ли не за теб,а ти в замяна ми даваше сигурност и нежност.Това обаче не продължи дълго...Когато разбрах,че си спал с друга и че ходиш с още една сърцето ми щеше да се пръсне...Исках да се върна при теб и да тин простя всичко,но достойнството ми не го позволява.Седях сама на тъмна улица без капчица светлина и се молех да умра и всичко да свърши,ти ме убиваше.Нямах сили да плача,нямах сили да продължа.Никой не ми помагаше.Бях сама с болката,която ме изгаря.Теб те нямаше и не можах да се съвзема.Тогава дойде Той...Подаде ми ръка и ме измъкна от калта,в която бях затънала.И ето,че отново има слънчев ден,но до скоро не преставах да мисля за теб.Един ден телефона ми извъня бях получила смс.Погледнах номера...Беше от теб...Никога няма да забравя номера и миговете с теб.Прочетох смс-а.Ти искаше пак да сме заедно.Намерих те в скайпа и тогава си отмъстих за всичко,което ми причини.Отрязах те безпощадно и безмилостно.Знам,че са ти казвали,че съм с друг,знам,че видя,че съм щастлива с него и знам,че те хвана яд...Знам,че искаше да си на негово място и знаех,че това ще стаме...Мислеше,че няма да те забравя,че ще се върна шри теб и ще ти позволя пак да превърнеш живота ми в ад,но сгреши...Сега е моят ред да съм жестока,сега е моят ред да кажа "НЕ",сега е моят ред да ти причиня болка...

ПП.Не е много добро,но то олицетворява част от живота ми и за мен е наистина важно...

Силви,напротив ,много е добро.АЗкато заклета фенка на литературата ти го казвам,да знаеш ,че е ацки хубаво.ПОчти се разплаках

Ето едно,което написах днес,докато бях адски тъжна:
Моята несбъдната мечта

Отново вали в очите ми и се разбива сърцето ми,ти отново си студен.Всичко в мен бавно умира...Нищо няма цвят без теб,всичко е черно и тъмно.Очите ми са слепи,ушите-глухи,а устните-нями.Седнала в тъмнинатаплача без глас сама не зная колко обичам те аз.Дните изтичат през пръстите ми.Часовете отлитат...Любовта ти е толкова далечна и чужда...Вече не усещам болката и студа...Тъмнината ме поглъща,а ти,моята несбъдната мечта,си там,далеч...в пространството без да знаеш,че бавно умирам без теб...Обичам те,моя несбъдната мечта...

Много е яко,чак измислих стих и мелодия за нова песен

Мерси много Wink

.

Няма за какво,та то това е самата истина,ся няма да се будаличкам(дума лично измислине от мене,умалително на будалкам) с тебе

Обиам те!

Ти дойде в живота ми и усмисли дните ми.Преобърна света ми и ме направи истински щастлива.
Сега ти си моят въздух.Имам нужда от теб,за да живея.Ако те изгубя от мен няма да остане нищо.Ще бъда като птица,без крила,като труп с адска рана,която никой и нищо не може да излекува,като създание без сърце и душа.Пристрастена съм към теб.Ти си моята нежна дрога.
Не бих могла да съществувам без теб,любов моя!Ти си всичко за мен.Думите няма да стигнат,да опиша колко много значиш за мен!Няма толкова силни думи,за да кажа колко те обичам и имам нужда от теб!ОБИЧАМ ТЕ,мое малко сладко бебенце!

Силви защо не мислиш да направиш дневник ,а аз ще дам да чичо да ти го издаде.

Ами..аз не пиша добре и Ема ми предложи да направя дневник,но нямам много такива,а и не са добри...

Напротив,малко преработка от мене кат специалист.Ще ти свърши добра работа.Добре пишеш между другото.

Миси много ще се позамисля в/у идеята и

Наистина добре пишеш,само трябва да си гледаш пунктуационните грешки, и местоименията.

Я и аз да се намеся малко във флууда
Клев ти откога стана литературен критик?

Еми аз съм свързано по природа с литературата.Обичам да критикувам ,и някой дори мислят ,че ще ставам литературен Критик или учител по Бел
П.П.Защо не пишеш в Флууд темата,тук не е подходящото място,накърняваме правото на Силви