Моето творчество

Заглавие: Моето творчество Пет Ное 02, 2007 5:01 pm

тук можете да прочетете какво пиша аз
коментирайте всяко поотделно,моля,за да разбера мнението ви
кажете кое ви харесва най-много,кое ви е грабнало най-силно
надявам се да ви хареса,защото всичко е писано с много желание и е вложена много страст

Ето някои от по-новите ми произведения:

Само една възможност

Той е само на петнайсет години,
а дните му са толкоз празни,
толкова до болка са еднакви,
толкоз уморително безкрайни...

Живее той в бедняшкия квартал,
погълнат от тъга и недоимък,
на мястото,където от отдавна продължава да цари
самотата.разгърнала широко своите мъгли...

Една-едничка мисъл го крепи,
сама сега осмисля му живота-
какво ли да направи той
да се измъкне от тъмата,
да се отлъчи занапред от безпаричието и нищетата...

Мечтае той за слава,
желае бляскава кариера
на сцената греховна
да се раздава до зори...

Музика и танц не прави той сега,
те са просто част от собствената му душа,
те са неговите сили,
крепящи го в дните му неумолими...

Понася винаги и присмехи,и подигравки,
таланта щом реши да си покаже,
защото за минаващите покрай него
мечтите просто са поредното изгубено сражение...

Таланта му голям е
и стига само някой да повярва в него,
стига да получи само една-единствена възможност,
новата звезда на сцената ще е
и светло бъдещето му завинаги ще бъде...

...

Но връща се обратно в реалността,
сам е той сега,
самичък е,без майка и баща,
без обич тлее в света
и макар че няма нищо друго,
освен собствената си мечта
и вяра в таланта все така,
надеждата го води по пътя му сега
и така продължава да следва своята съдба,
без значение колко трябва да почака,
докато намери светлината
някъде дълбоко скрита в мрака...

Очертанията на моето сърце

Пред мен застанал си сега,
искаш да ти кажа на мига
приемам ли до теб
да бъда всяка нощ и всеки ден...

Подканяш ме да кажа "да",
искаш толкоз силно ти това,
готов си сякаш ти на всичко,
за да отговоря аз по твоему логично...

Предлагаш ми бижута,
само да реша с теб да съм за вечността,
прав си-много са красиви,
струват сякаш няколко живота,
но за мене те са днес ненужни,
те със сигурност не са
очертанията на моето сърце...

Увеличаваш ти залога,
покачва се цената-
за любовта предлагаш ми рубини-
зелени,сини и червени,
най-скъпите,намерени в света,
но с тях не можеш да ме купиш,
сърцето ми така няма да заслужиш,
защото рубините със сигурност не са
очертанията на моето сърце...

Вдигаш подкупа докрай,
предлагаш вече всичко на света,
зная аз,че е така,
зная-думите ти не са лъжа,
но зная и със сигурност сега-
това не са,не,не са
очертанията на моето сърце...

Не ти се е случвало до сега
да не угаждат на желанията твои,
да отхвърлят даровете толкоз скъпи,
с които подкупваш ти почти всеки...

Знам че много биха ме помислили за луда,
може би е и така,
но пари,бижута и рубини,
всичко материално на света,
това със сигурност не са
очертанията на моето сърце...

И сега аз кажа,че те обичам.
това ще бъде несъмнено
най-голямата ми грешка,
защото ще загубя същността си,
ще ходя с маска аз пред моето сърце,
защото всичко,което ти предлагаш,
заклевам се пред тебе аз сега,
не са очертанията на моето сърце,
сигурна съм,както нивга досега-
това не са очертанията,
очертанията на моето сърце...

Сладка отрова

Пустинята сама
приканва те сега,
част от нея само ти
за мига да си...

Мечтаеш отдавна за това,
там да си сега,
част да си от тази
толкова истинска фантазия...

Затваряш си очите на мига,
усещаш редкия парфюм,
отнася те сега в пустинята една
при тайните,все още неразкрити чудеса...

Мечтаеш пред тебе да изникнат там
градини от пустинен пясък,
да видиш в тях пустинна роза,
чийто омаен,нежен толкова парфюм
те кара да се замислиш толкоз силно
за любов докато времето се изплъзне от ръцете ти...

Откриваш толкова мечтани светове
докато си там в този миг сега
и никой сякаш няма да те стигне
и да разруши красотата на света...

А пясъкът се лее с цвят на злато,
като море едно-единствено за тебе,
красиво то е сякаш като женско тяло,
крие се в нежните,незнайни нам воали...

Поглеждаш ти нагоре към празните небеса,
слънцето толкова високо е,
неговия огън те изгаря
сякаш тайна е това,
дълбото скрита от света...

Усещаш колко топъл въздуха е,
отново редкия парфюм разнася се сега,
за тебе сякаш той сега напомня
сладката отрова на любовта...

Вятъра докосва нежно само теб в мига,
играе си с формата на мъжкото ти тяло
сякаш иска да усетиш
колко тайнствено е всичко туй сега...

Страстта завладява те миг по-късно,
част от мечтата става тя сега,
всичко днес e сякаш неуморим жребец,
желаещ да открие сладката отрова на желанието...

Картината около теб
поглъщаш ти като дихание,
прилична сякаш винаги си бил
част от таз безумна красота...

Сетивата ти са този миг
както никога изострени,
мечтаят те да вкусят всичко,
което те заобикаля непрестанно...

А мириса на розата,
това толкова прекрасно цвете,
никой сладък парфюм не те е измъчвал толкоз досега,
не е бил толкова дълбоко опияняващ...

Всичко се открива пред краката ти сега,
колкова красиво е това,
никога нищо не е било като мига
толкова приказни неща съзряваш сам сега...

И всичко толкова красиво
само твое,на никой друг не е,
страстта,обвила те сега,
никой друг не ще почувства никога в света...

Огънят,изгарящ те сега,
кара те част да си от този божествено красив свят,
от този пъзел,който самия ти подреждаш
и който никой друг никога не ще да има...

Отново затваряш ти очите си сега,
вдишваш нежния аромат на пустинната роза,
тя е сякаш там за тебе в мига
сладката отрова на желанието...

1-велико
2-превъжходно
3-интересно