Опит за творчество

Това съм го писала преди много време и не е кой знае какво но ето:

Болка

Срещнах те случайно и в теб се влюбих,
в мечти живота си погубих,
имах аз едно единствено желание
и вярвах в твоето обещание,
че ме обичаш казваше ми постоянно
кълнеше ми се всеки път
и аз повярвах толкова тотално,
че живота си ти подарих.
Изведнъж ти тръгна с друга,
не каза и сбогом дори,
а аз страдах безмълвно и тихо,
ти не разбра че и мен ме боли!

Очаквам коментарчета

Викс страхотно е,казвам го наистина,не те лъжа или нещо подобно.АКо имаш други такива ги пускай. lol!

И аз съм човек

Мина толкова време,колко часове са отлетели от тогава,колко дни и нощи,колко радости и болка.Аз ви помня,не бих си позволила да ви забравя,но вие мен едва ли.Аз бях просто една от всичките ви жертви. Търсехте ме,когато имахте нужда от помощ а после? После пак бях "различна".Обиждахте ме,защото не бях като вас,тормозехте ме,защото не се съгласявах,удряхте ме защото си бяхте такива. Аз търпях и мълчах.Незнаехте,че съм плакала нощем,че съм проклинала деня на моето раждане,незнаехте нали?Не разбрахте,че и аз си радвах и страдах,че обичах и мразех.
Сега ме срещате и не ми обръщате внимание,отминавате все така с вдигната глава.Да,така е по лесно.По лесно и да се правиш,че не забелязваш отколкото да признаеш поражението.Срам ви е,че различната е повече от вас.
Минаха толкова години.Нищо не се е променило...аз бях човек,но вие не го осъзнахте,аз бях човек,но вие не бяхте.

Вие сте...

Много е добре,напомняш ми за мене самата,какво повече да каза,освен защо не издадеш една книга,може да се получи.

Трябваше да отбележа,донякъде ти повлия за написването на това горе,идеята тоест вдъхновението както го наричат ме посети докато си говорех с тебе.За книгата майка ми искаше но това просто не е за мен...а и още не съм написала нещо,което да си заслужава да го отпечатиш.

Нищо не разбирам?Толкова добре пишеш,ама айде да не флуудим.

Това не е флууд,говорим по темата все пак.

Гост

Боже Викс...звучат ужасяващо,но иначе са прекрасни.Браво.

Много мерси Рия

ВИКС,СТРАХОТНИ СА,БРАВО!ПРОДЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА !!!

Вие наистина ме учудвате...та те не са нищо особено, но айде...мерси все пак

Викс ти си поет направо напиши книга всичко е super

Благодаря ви много на всички,тъй като много харесахте творчеството ми ето още нещо:

Борба
Животът непрекъснато ни поднася изненади,някои от които неприятни. Всеки ден изникват нови проблеми и ние се борим и трудим за да ги преодолеем. Понякога това изисква да се откажеш от принципите и разбиранията си,да направиш компромиси и да отстъпиш. Една постоянна борба със нас самите. Аз може да бъда всякаква. Може да се отказвам лесно,но вече немога. Този проблем ще си остане без решение,независимо от последствията. Просто немога...немога да се преборя със себе си.

Това го писах повлияна от съжета на един филм,но предупреждавам че не се отнася за мен...поне повечето от нещата.

Браво,мила много е готино...

Велико е!

Макар че понякога малко се...ами имаме пререкания, харесва ми...

Доживях да го чуя и от тебе.Мерси много на всички

Добре браво продължавай!

Мерси мила,и ти можеш да пуснеш някои неща,имаш страхотни творби

О да мерси аз имам и нови попълненияама те са и с фотошоп ще видя какво да пусна!

Защо аз трябва да страдам,за грешки допуснати преди,защо господи така ме наказа ,не разбрали ,че ме боли.Всеки ден се чувствам като затворничка в мрачен и тъмен затвор,като човек изгубил всичко на този свят.Защо ми причиняваш това,защо се месиш всеки път.Не разбрали, че неискам да бъда грешницата .Не разбрали ,че това ме затваряше всеки божи ден .Защо ме наказа така.Никога ли няма да ме оставиш,никога ли няма да разбереш,че искам да бъда различна.Не искам да бъдя твоя робиня,искам по-добър и достоен живот.Пусни ме недей ме задържай,пусни ме да бъда такава каквато искам.Пусни мее....

Това е много готино! Много е хубаво наистина, много ми хареса! И е интересно!...

Невероятно е, тъжно, но защо не е в твойто творчество?

Защото все пак тва е опит за творчество.