Вечерна разходка

Заглавие: Вечерна разходка Пет Яну 04, 2008 9:38 pm

Андромеда реши да се поразходе малко на чист въздух в околностите на училещето.Не беше в много добро настроение.Притесняваше се за нещо, а самата тя незнаеше за какво по-точно.Минаха няколко дни откакто тя бе дошла в училището,но все още нямаше мн приятели.На моменти тя беше весела и жизнерадостна,но в други можеше да те убие с поглед.Това е характерно за нейния баща.Извед тя забеляза силуета на някой в тъмното.Това беше...

Това беше Дженифър Уизли
-Здрасти,Андромеда-каза тя-как се чувстваш в училището ми?
Андромеда я погледна с изпепеляващ поглед и каза:
-Добре,но откъде знаеш името ми
-Трети браточедки сме,нямам време да ти обяснявам.
-Аз и неискам да знам-исъска момичето пред Джен
Джен неказа нищо,Андромеда я гледа няколко секунди и след това промълви....

-Роднинските връзки...не ме интересуват.-каза Анди.Главата я заболя и щеше да припаднелТвърде много мисли и се въртяха в гравата а сега и тази с Дженифър.Тъ седна на един дъб и попита.
-Та ти откъде ме познаваш?Не помня някога да съм те виждала.
Джен каза:

-Познавах баща ти,но за жалост не сме се среща ли
Анди само я погледна
-Баща ти беше добър човек,как се надявам и ти да си.Искаш ли да се поразходим.
Анди кимна и двете тръгнаха
Вървяха няяколко минути в гробно мълчение,Анди реши да го наруши......

-Откъде си толкова сигурна,че беше добър?-каза Андромеда.Наистина тя не понасяше някой да мълчи пред нея.За това тя реши да се намеси,но наистина не се сещаше какво още да попита Джен.За това остана на този въпрос,като се надяваше г-ца Уизли да я попита нещо.

Бъфи излезна на вечерна разгодка беше и малко скучно сама но ...изведнъж тя видя едно познато момиче.

Андромеда реши да се поразходи в околностите.Обичаше много ноща и бе сигурна ,че няма да види никой,но не стана така в тъмнината видя едно момиче.Веднага го позна това беше Бъфи.Тя много не я халресваше.Същност те въобще не се познаваха само веднъж се бяха виждали в експреса.
-Пак ли ти?Какво правиш тук?-каза Андромеда намръщено.Очевидно имаше тайна работа по тези места и се надяваше да няма никой друг тук.
-Ами разхождам се.Забранено ли е?-каза Бъфи.
-Естествено,че не просто се надявах да не срещна никой.Няма значение.Същност ти чистокръвна ли си?В нашия род много държим на това.-каза с висок глас Анди.

- Да чистокръвна съм!!Защо се държиш толкова злобно с мен като дори не се познаваме добре още???Забелязах че още във влака се държеше доста надменно-каза ядосана Бъфи

Андромеда по никакъв начин не показа ,че се е подразнила от думите и.Тя е свикнала с всеки да се държи така.
-Това не е твой проблем.

-След като се държиш така с мен вече е и мой проблем-каза бъфи

Изведнъж пред тях изкочи Силви.Беше пребледняла като платно.Очите й бяха някак мътни.Тя погледна към двете момичета.
-Здравей,Андромеда.-поздрави хладно и уморено тя.След това се обърна към другото момиче-Аз съм Силви,Силви Потър-представи се момичето...

-Здравей.-каза Андромеда.-Какво ти е?

Силви се огледа.Беше страховита гледка.След това провлачи уморено:
-Нищо ми няма...просто...просто...-очите й се наляха със сълзи-Мисля,че Хари не ме обича вече...а и загубих и Сириус...вече си нямам никой...

Какво защо говориш така.Защо да не те обича?-попита Андромеда.

Избягва ме.Откакто сме тук дори веднъж не сме се видели.-Силви говореше много трудно.Опитваше се да не се разплаче.-Аз...аз...незнам за теб,но наистина много обичах Сириус и сега след смъртта му...ЛИПСВА МИ!

Изведнъж се чу шум и се показа Дженифър Уизли
-Здрасти ,Джен-поздрави Силви през сълзи
-Какво ти е ?-попита на свой ред Джен.След това ззабеляза другите две момичета.Еднаа беше Андромеда,но другата ,коя беше не се сети.
-Здравей,аз съм Дженифър Уизли ,приятно ми е.
Момичето се престави и след това Силви каза...

-Нищо особенно,Джен,просто мисля,че Хари вече не ме обича...Отбягва ме...А Сириус толкова ми липсва...
Момичето сдържа сълзите си като стисна очи...

-Какви глупости говориш Силви?Как можеш да си помислиш ,че Хари не те обича,просто нали ги знаеш момчетата на тази възраст.Сигурно е зает,много.Та ти си му сестра,как може да не те обича.За Сириус съм съгласна,знам колко ти е тежко.Изгуби родителите си,а после и Сириус ,знам коолкото ти е гадно.Искаш ли да поговориш с някого?
Силви я погледна и каза.....

-Джен,ти сама видя,че в "Хралупата" Хари ме глезеше и не се отлепваше от мен,а сега дори едно писмо не ми пише.Може би...може би-момичето се страхуваше от това,което мислеше-може би ме мрази за това,че съм в "Слидерин"...

Джен неиздържа и я погледна с остър леден поглед,после заговори съвсем спокойно,дори и Силви се учуди
-По пътя на логиката,аз също трябва да те мразя,но не те мразя нали?Хари не е такъв,познавам го,не би те намразил,само защото си от Слидерин.МОже би ,би го сторил,ако минеш на страната на Волдемор,но не ми се вярва да го направиш.Права ли съм Потър?
-Да ,права си,Джен,така.
-Искаш ли да поговорим или вече се упокои-попита с леден тон директорката.