Спалнята на момичетата

Не,-проплака Силви-Джени не ми позволи.

ПП.Сори,че се забавих,ама сега в момента ще отварям Трите метли и писах при Хагрид.

-Но,но защо.Все пак ходите,трябва да го посетиш-каза Би

П.П.Няма нищо

-Не мога да излезна от училището без разрешение на директорката,а тя ми каза,че е по добре да не го безпокойм.-каза Силви.-Страх ме е,Би!А и сега се влюбих истински,но не в подходящия,в смисъл,имам си гадже,а за първи път се влюбвам и то в друг...А и,не се обиждай,но брат ти е най-големия женкар,който познавам...Ако предам Фред,никога няма да мога да погледна семейството му в очите,а майка му толкова много ме обича...-Силви се разрида още по-неодържимо...

-Знам,че брат ми е женкар,но да права си за Фред и семейството му.Наистина ако го оставиш ще те е срам да ги погледнеш-каза Би-На война е лесно,но в любовта не е-каза момчето и се сведе глава-Ще измислим нещо,сигорна съм

Силви се разрида неудържимо:
-Не мога да лъжа Фред,но...не мога да му кажа истината сега...Той...Незнам дали той,ще ме разбере...А и сега...Състоянието му...Ами Драко...-Силви говореше несвързано,но Би я разбра...

ПП.Аз ставам,ще седна чак довечера,щото брат ми е много нагъл,айде до довечера (цунки)

-Знам..трудно е..ще озмислим нещо вярвай ми-каза Би и прегърна Силви

П.П.Ок то и аз трябва да ставам.ББ {цунки и на теб}

Клео влезе в момичешката стая и се огледа.Отпрати песа си в общата стая и започна да си оправя багажа.Тогава влезе...

Във стаята блезе Бианка,която току що се бе разделила с брат си и викаше за нещо.Момичето не я разбра защото говореше на френски.Бианка се спря и се огледа за змията си като чак тогава забеляза момичето което я гледаше;
-Ол здрасти

-Привет!-махна и момичето и се усмихна-Аз съм Клео.

-Здрасти Клео,аз съм Бианка -каза момичето-Сега ли идваш?

-Да.Песа ми ме забави.

Силви се събуди,прозя се и отвори очи.Видя Би и се усмихна.Съзря и друго момиче.
-Здравей!-поздрави русокосата девойка.-Аз съм Потър.Силви Потър...

-Привет!-махна момичето.-Аз съм Клео!...

Силви се усмихна.
-От кога си тук?-попита тя.

Виктория влезе в спалнята.Не обърна внимние на другите момичета въпреки,че се познаваха.Все така сериозна тя отиде до леглото си,което беше по отдалечено от другите и си взе чантата.Съученичките и водеха разговор и Блек нямаше никакво намерение да се намесва затова просто застана с гръб към момичетата и се загледа в хладното утро навън.

-Викс-обърна се към нея Силви.-Ако искаш ела да си говориш с нас.

-Нямаме какво да си кажем- с обичайният си студен тон отвърна тя без дори да се обърне.

Силви извърна погледа си към Клео,която вдигна рамене.
-Добре,щом мислиш така.
Силви знаеше,че Блек не я харесва.Почувства го още първия си ден тук.

Виктория непоколебимо продължи да стои с гръб към момичетата и се направи,че не забелязва движението. Можеха да си мислят каквото искат.Виктория по природа си беше студена и рязка,нямаше приятели а не и и трябваха.Винаги беше сама и малкото хора,опитали се да се сближат с нея се стряскаха от студенината и и прекратяваха всякакви опити за връзка с нея. Това беше поредното доказателство. Блек си имаше и друга страна но никой не се опита да я опознае.Тя продължи да стои така,вперила празен поглед в езерото отвън...

ПП.Силви знаеш че нямам нищо против теб но Викс си е такава.....

(Нп,знам,ама да става забавну)

Силви вклезе в спалнята.Там нямаше никой.Тя се плиосна на леглото си.При нея доиде Бимбо и се разплужи на корема й.
-Здравей-просъска на змийски Силви и започна да гали змията,която не можа да отговори,защото в стаята влезе...

...Виктория.Тя хвърли мрачен поглед на Силви и змията и отиде до прозореца. Застана с гръб към тях но стъклото отрази застиналото и изражение. Зелените очи на Виктория искряха някак странно и ако някой погледнеше отблизо щеше да види тъгата в тях.Но нямаше кой да погледне....Викс нямаше приятели в замъка а и извън него.Трябваше да поговори с някого но нямаше с кого затова само продължи да стои така...замислена и натъжена. Силви говореше на змията и въпреки че разбираше думите Виктория не им обърна внимание.След известно време Викс махна ластика и черната и необичайно дълга грива скри лицето и...след това момичето отново застина в същото положение като преди малко.

Изведнъж стаята на спалното помещение се отвори и вътре влезна Джен
-Джен,но ти не си ли от Рейвънклоу,как влезна тук-исписука Силви
-Не забравяй,от Рейвън съм,но съм директорка и където искам мога да ходя.Каза Джен,след това тръгна към Викс.
-Викс какво ти е попита-тя,изглеждаш ми прекалено тъжна.Искаш ли да погооврим.
Викс я изгледа с остър поглед и след това каза....

-Не,но все пак благодаря-гласът на момичето беше необичайно тих,нямаше я острата нокта нито студеният полъх.Силви чак се учуди.Клев я гледаше странно със изпитателен поглед.
-Добре ли си?-угрижено я попита тя.
-Не,не съм,но ще се оправя...-Виктория бързо си възвръщаше прямоста.
-Хайде идвай-подкани я Клев.Блек се поколеба само за един миг, хвърли един остър поглед на Силви и последва приятелката си по стълбището към общата стая.

Силви ги настигна на стълбите.
-Викс!-извика тя.
Двете момичета се обърнаха и я погледнаха.
-Викс!Надявам се,че си добре-задъха се момичето.-Нали сме някакви роднини,би трябвало да си помагаме.
След това се усмихна топло...