Спалнята на момичетата

Виктория спря само за миг след което продължи да слиза по стълбите.
-Викс стига!-Клев я гледаше укорително.
-Нямам нужда от помощ,не искам да се месите.-ледено отговори момичето без да спира.
-Трябва да поговорим-каза Силви.
-Така ли? И за какво?

ПП.Измислете нещо...

-Знам,че ме мразиш,но причината просто не ми е ясна,ако обичаш ми поясни,ако не просто те оставям на мира и повече дори няма да те погледна.Няма смисъл само да те тормозя,ако не съм ти приятна...

По устните на Викс плъзна усмивка преди да отговори:
-Аз не те мразя...проблема е,че съм прекалено рязка нали? Казвам неща,които не би трябвало...-ледено каза момичето-проблема не е в мен а във вас...вие не можете да ме приемете такава...не аз вас.
След това Блек се завъртя и напусна помещението оставяйки Силви да мисли над думите и....

Силви не каза нищо просто се врътна и си влезе в стаята.Клев постоя няколко секунди на стълбите,след което...

След което...влезна в стаяат и заговори.
-Силви,спокойно ,прост оя разбери малко.
-Какво?,-Г,це Уизли -не мога
-Не ме наричай тъй,много добре знаеш ,че ми викай на име.
-каза Джен,явно много ядосана
Силви се изправи и каза...

-О,я стига сантименталности.-захили се Силви.
-Я,не ми дръж такъв тон.
-И защо надменно отвърна русокосата девойка.
-Откакто си тръгнала с тоя Малфой си станала меко казано ужасна!-развика се Клев много побесняла.
-НЕ ОБИЖДАЙ ДРАКО!-развика се Силви,а очите й светнаха яростно.
След това Слидеринката извади пръчката си,но в стаята влезе Викс.

ПП.Това,че те защитих не значи,че не съм ти бясна,Малфой!По-добре не ме ядосвай повече така,ставам много лоша!

Беше и необходима една минутка да проумее ситуацията след което извади пръчката си.
-Клев,не ставай глупава...ти си директор все пак-безцеремонно каза Виктория.
-Ти не се меси!-изсъска Клев.
-Няма да ви оставя да се дуелирате.Свалете пръчките и двете. Веднага!- тя каза последната дума с такава мощ,че Силви и Клев се сепнаха.В един напрегнат миг двете се спогледаха....заповедтта беше толкова директна,изречена толкова уверено и с нетърпящ възражение тон,че все едно я бе казал Волдемор. Момичетата свалиха пръчките и зяпнаха Виктория.
-Викс...ти...-Клев не можа да каже нищо.
-Какво?-с недоумение ги погледна момичето.Силви се опита да и обясни....

-Викс ти току-що изрече така безцеремолно да спрем,се едно чуваме Волдемор-изсъска слидеринката
Клев още беше с насочена пръчка към Силви.Рейвънклоуката каза:
-Викс не ме спирай ,знам какво да правя.
Слидеринката се спогледа с Джен и каза....

-Не,не знаеш...няма да убиваш ученичка Уизли-те отново доловиха едва осезаемото присъствие на Лорда в стаята.Тя толкова много приличаше на него...

-Кога съм казала ,че ще я убивам,а БЛЕК.-така силно го каза ,че Силви леко залитна.
Блек Каза

-Накрая и това ще направиш.
-Не,няма.
-О напротив.Битката не е изход от ситуацията.-Виктория ги гледаше странно.
-Ще стане-Силви най сетне проговори.Беше страшно ядосана.
-Стига! Не ставайте като Волдемор.
-Като стана дума за Лорда ти отново говориш като него-Джен си възвърна самообладанието.
-Знам-рязко отвърна Блек и дръпна ръкава си.Черният знак беше катранено черен.
-Това обяснява нещата.
-Не,не ги...това никой не може да го обясни...той ми даде голяма част от уменията си и ето че аз заприличах на него.-обясни Виктория си се строполи на едно кресло като закри лицето си с ръце.-Да не мислите че е лесно? Да не мислите че е лесно всички да ви мразят и то за нещо за което не сте виновни? Да нямате приятели,винаги да се справяш сам а зад себе си да имаш само група разярени смъртожадни. А вие сте тръгнали да се биете за някаква глупост...осъзнайте се по дяволите.
Силви и Клев се спогледаха отново и свалиха пръчките.Гласът на Виктория си остана рязък но нито една от двете не очакваше подобно нещо.Блек стана и изхвърча от стаята оставяйки след себе си мълчание....

Силви и Клев я настигнаха на стълбите.
-Викс,почакай!-извика Клев.
Виктория спря.
-Ние не те мразим-твърдо каза Силви.
Никой никога не я беше чувал да говори така.Никой освен Хари...

Виктория мрачно поклати глава,завъртя се и изчезна от поглед по стълбището.Беше казала повече,отколкото трябваше....

Другите две момичета останаха така няколко секунди.Посл се качиха нагоре по стълбите и влезнаха в спалнята на момичетата.Силви беше изнервена.
-Тя не може ли да разбере,че светът не се е обърнал срещу нея и има хора,на които може да разчита.-нервно каза тя.
Джен я погледна и отговори...

Джен я погледна и отговори:
-Може,ако иска,но сега не е в настроение,дай и малко време
Силви чу думите и не повярва на ушите си за това каза......

-Не е в настроение-изсъска Силви.-Тя никога не е в настроение.Може би просто не ме харесва и това си е...

-Престани да дрънкаш глупости,и вземи да се овладееш малко.Джен каза това,защото виждаше ,че Силви губи контрол върху себе си.Тя бутна приятелски Силви на леглото й и след това седна на леглото на Викс.ИЗвестно време двеете мълчаха и гледаха в различни посоки,накрая Силви се престраши и каза......

-Извинявай за преди малко.,не исках дастава така...
Момичето се усмихна боязливо.Джен...

Джен стана и я прегърна.Като й прости .Това не беше в нейн стил.Дори Силви се учуди,понечи да каже нещо,но беше спряна от вратата.В стаята влезе Викс и каза....

Виктория погледна двете прегърнати момичета,очите и пробляснаха за миг,но после тя отмина без да каже нищо.Седна на най далечното легло с гръб към момичетата и не ги погледна повече.Никой нямаше да я разбере...защо ли се бе надявала.

-Викс какво ти е-попита с надежда Джен
-Нищо ми няма-отвърна Виктория,с леден глас
-Недей ме лъжи по-дорбе кажи-няма смисъл да криеш-изсъска КЛЕВ яростно.След това стаана и отиде при Викс.Тя я погледна и каза.....

-Няма да ме разбереш-ледено каза Викс.
-Защо да не се опитам?
Виктория поклати мрачно глава.
-И без мен имаш достатъчно проблеми.Добре че се сдобрихте...не ми беше до дуели сега.
-Да,ние...

-Да ние се сдобрихме ,и сме готови да те разбере-каза Джен като погледна Силви,която кимна в знак на съгласие.Тогава Викс каза..

-Няма да ме разберете,по добре и не се опитвайте-ледено каза момичето.-Добре че се сдобрихте и благодаря за разбирането,но колкото по малко знаете,толкова по добре.
Силви и Клев се спогледаха и вдигнаха рамене.Нямаше да я разберат...тя си беше странна.

-Щом така мислиш добре,но ако искаш да споделиш с някого ,насрещасме-казаха двете момичета .Викс кимна и каза: