Поляните до езерото

Виктория излезе навън.Трябваше да помисли.Момичето тръгна по поляните с бавна крачка без да обръща внимание на нищо около себе си.Наслаждаваше се на тишината и спокойствието толкова необичайни за замъка.Тук винаги имаше групички хора,по двама или по повече които в повечето случаи се дуелираха или просто се чудеха коя лудория да направят.Сега всичко беше спокойно...по поляните нямаше жив човек.Виктория седна до едно дърво с гръб към замъка. Беше и писнало от всичко.Имаше нужда от приятел,от компания,сети се за Бил и се усмихна.Колко и липсваше в този момент...но той беше далеч,твърде далеч от нея.Отдала се на спомени Викс не забеляза приближият се до нея човек.Обърнa се и видя..

Така известната "нова" в училището. Тя бе директорка и всички първокурсници бяха нови за нея, но бе чувала останалите ученици да наричат това момиче "новата". Вдигна очи. Момичето беше с дълга права сребриста коса и сивите й очи бяха вперени във Виктория.
- Здравей...притеснявам ли те?

-Нищо подобно-каза Виктория вперила поглед в красивото момиче до себе си.Пълната нейна противоположност.Косата на Виктория също беше права само че гарваново черна а очите и,тези очи които когато поискаха можеха да бъдат много красиви,бяха изумрудено зелени.
-Мисля,че не се познаваме-каза Блек-аз съм Виктория,Виктория Блек- представи се тя.

- Шай Туран...приятно ми е. Имам един въпрос...ти си една от директорките нали?
- Да, точно така. - усмихна се мило Викс.
- Ами...чувам другите да говорят...наистина ли има гигантска сепия в езерото?
Викс се засмя...не очакваше такъв въпрос от момиче, за което знаеше от Клевър, че е почти на 17...

-Има-усмихна се Викс-искаш ли да я повикам?
Шай се замисли и отговори...

- Добре, нооо...как?? Да не знаеш...сепийски? - запита Шай.
Викс отново се засмя. Момичето се опитваше да я разведри и май успяваше.
- Не, не говоря, а ти да не би да се опитваш да ме разведриш?
Шаия се притесни не на шега. Не обичаше такива моментии...
- Не...аз...ами видях, че седиш сама и после ме погледна така, като че ли зайчето ти току-що е умряло...
Момичето се усмихна на собствената си шега...

Викс се усмихна леко.Това момиче наистина се опитваше да я разведри,е нямаше нищо против и без това започваше да и омръзва от поведението на другите.
-Аз съм си такава попринцип,нямам много поводи да се усмихвам.
Шай кимна в знак,че я разбира.
-Едва ли ще излезе цялата,но поне ще се покаже-промълви лек и впери поглед в езерото.Зелените и очи се присвиха леко,станаха червени за един миг после станаха както преди.Няколко мига нищо не се случи после спокойната повърхност на езерото се нарбразди и от там се показа едно голямо пипало.Шай ахна леко и...

..и после, когато повече пипала се показаха, Шай извика. Отдръпна се от изненада назад, спъна се в един корен и падна на земята.
Викс се усмихна.
- Не се безпокой, няма да ти направи...
Но не можа да довърши. Невероятно силен и висок писък се чу откъм водата. И двете момичета смаяно погледнаха натам...

-Какво пък сега?-учуди се Викс все още вперила поглед в езерото.Тогава Шай...

...подскочи и, като посочи езерото, изпищя силно. Там, където по принцип трябваше да се намира средата на езерото, стоеше образът на момиче, момиче на не повече от 20, с руси дълги къси...Но не беше от плът и кръв. Бе като холограма, отпечатък, призрак. Стоеше неподвижно. А около нея в кръг плуваха...
- Езеряни... - промълви тихо Викс...
П.П. Нямам никаква представа накъде отива това...просто писах...

Езеряните и холограмата просто седяха.Виктория се опитваше да разбере какво става.Шай също гледаше убъркано. Изведнъж всичко изчезна а Блек се усмихна.
-Защо е тази усмивка?-Шай все още не разбираше.
-Да права си,не е смешно.Има само едно разумно обяснение но това, което видяхме преди малко.Това момиче явно е загинало в езерото..... но не разбирам какво правят езеряните.
-Откъде знаеш,че тази холограма е на починало момиче?-Шай я гледаше недоверчиво.
-Ще ти покажа,но недей да се плашиш.-малко студено каза Блек и пак впери погледа си в езерото.Очите и отново блеснаха в червено и на брега на езерото се появи още една холограма.Този път на момче.. на момче с черна права коса и зелени очи.Шай ахна.Блек трепна и момечто изчезна.
-Викс това да не беше...брат ти?
-Неговият призрак-мрачно потвърди момичето-Брат ми отдавна не е сред живите,но онази холограма явно е на същият принцип.

- ...Но кое е момичето тогава и защо езеряните толкова се интересуват от него?
Викс въздъхна тежко.
- Момичето е дъщерята на Роуина Рейвънклоу, която е избрала да се самоубие, като се хвърли в езерото. Призракът й в момента е дух-бродник на дома Рейвънклоу.
- Самоубила се е? Защо? Би трябвало да е била горда от произхода си...
Викс все още не бе вдигнала глава.
- Не мога да ти кажа това, Шай. Ако искаш да разбереш, ще се наложи сама да я попиташ...
- Добре, но защо езеряните бяха така учудени?
- Не бих могла да съм сигурна, но мисля, че това е първото човешко присъствие толкова надълбоко в езерото. Преди нея друг не е влизал...плашат се от сепията...мисля..да, мисля, че те й се кланят.
Момичетата отново погледнаха към езерото. Водите му отново бяха спокойни и тихи...нямаше и помен от русата жертва.

Викс пак въздъхна.
-Може ли да се говори с тях?
-Възможно е,едва ли ще ти каже всичко,но можеш да опиташ.
-Ти говорила ли си с брат ти Викс?
-Не,не съм-промълви момичето-няма какво да си кажем.
Известно време и двете мълчаха.
-Имаш ли семейство Шай?-изведнъж попита Виктория...

Шаия се обърна рязко и без дума тръгна назад. Но след няколко крачки спря. Не искаше да бъде груба с Викс. Но тази тема...
- Сигурно имам. Не знам. Никога не съм ги познавала. - промълви тя толкова тихо, че едва се чуваше.
Но Викс успя да долови думите й. Приближи се до нея и леко я потупа по рамото.
- Защо? Какво е станало?
Шай тръсна рамото си. Не знаеше какво й става, но точно в момента не искаше никой да я докосва.
- Никога не съм знаела нито имената им, нито каквото и да било за тях. Израснах в сиропиталище.
- ООоо съжалявам...
- Няма нужда да съжаляваш...няма проблем, аз..
- Но аз се притеснявам. - тихичко и спокойно отзад се чу глас. Момичетата се обърнаха и се оказаха лице в лице с Джени.
- Защо, Клев? Какво има? - попита Викс.
- Шай, съжалявам, че ще го кажа, но наистина се притеснявам. - Джени се обърна към Викс. - на десет е избягала от въпросното сиропиталище, защото не е понасяла условията там. Идва тук, притежаваща доста повече магическа сила, отколкото предполага. Това не ти ли напомня на някого?...
Викс се сепна и се ококори. Не...
П.П. Давайте...

...отне и няколко секудни да проумее за кого говори тя.
-Волдемор-промълви момичето.
-Историите им си приличат-каза Джен.
Виктория кимна.
-Защо се тревожиш Дженифър?-студено се обърна Блек към нея.

Джен помисли малко и след това отвърна'
-Може би да не тръгна по неговория път и да стане смъртожадна.С една дума да се обърне срещу нас
Викс не може да повярва на ушите си. А момичето до нея замръзна.
-Какво ви става? -попита Джен
Шай и Викс се окопитиха бързо,и грифиндорката отвърна,......
Шая go on или arrow

- Не виждам никаква възможност това да стане, г-це Уизли, след като, поправете ме ако греша, първото нещо, което направих, след като дойдох, е да попитам как да Ви помогна с борбата срещу Черния лорд.
Клевър се стресна от официалния тон и студенината в гласа на Шай.
- Можеш...можеш да ми говориш на "ти" и да ми казваш Клев или Джени...
- Мога. - отговори момичето, - Но няма.
С тези думи тя се завъртя на пети и с бърза крачка отпраши към замъка.
Клевър изглеждаше отчаяна. Не искаше нещата да се развият така. Викс разбра какво си мисли приятелката й и се приближи до нея.
- Не се безпокой, тя не ти се сърди. Според мен просто е бясна...но за момента. За съжаление, когато става въпрос за Волдемор, хората не могат да останат спокойни...
Но това не успокои Джени. С решителна физиономия тя тръгна след Шай. Викс я следваше по петите, макар да мислеше, че това въобще не е добра идея...
П.П. Клев не ти се сърдя наистина просто исках да стане интересно...

-Шай спри-извика Джен
Момичето се спря и се объурна и лсед това каза....

- Вижте, достатъчно е, че всички останали ме мислят за странна, но вие би трябвало дори да не предполагате подобни неща... - Клевър се намръщи. - Да, точно така. Мислите, че не знам какво говорят за мен - "новата"???
- Шай, не съм искала да те обиждам. Просто исках да споделя...притеснявах се...
- Ами недей! - извика момичето.
Двете млъкнаха едновременно. Тогава Викс реши, че това е моментът да ги разтърве наистина и се обърна към Шаия:
- Шай, Клев не искаше да те обиди. Тя просто...просто...
- Съжалявам... - довърши вместо нея Клев...

Двете момичета се гледаха.
-Добре тогава-въздъхна Шай.
Джени се успокои и попита:
-Значи не ми се сърдиш?
Шай вдигна рамене.Виктория стоеше между двете следейки разговора.
-Шай,не си права само за едно...аз не те мисля за странна-с твърд глас каза Виктория-защото аз съм същата.

Шай се усмихна вяло.
- Хайде тогава да си бъдем странни заедно, а?
Викс не разбра накъде бие момичето, затова си замълча.
- Тоеест, искате ли да отидем за по бирен шейк в Трите метли?
Двете директорки се усмихнаха.
- Имаш ли разрешително да ходиш в Хогуортс?
Шай посърна. Нямаше как да получи такова нещо.
- Ами трудно ми беше да попитам който и да е от роднините си, защото не ги познавам....но ако се обадят, ще ги помоля!
Тя затвори очи. Не й се щеше изобщо да се сеща за родителите си, а още по-малко искаше да вижда съжалението в очите на другите, когато ставаше въпрос за това...

-Хайде да вървим-подкани ги Викс.
-Ами разрешителното?-попита Шай.
-И аз нямах разрешително някога,не можеш да го поискаш когато нямаш родители,а и не ти трябва.-твърдо каза Виктория.
-Е добре-сви рамене Шай,но остана замислена.
-Няма как да променим нещата-тихо и каза Викс така че само Шай я чу и кимна...

Тръгнаха към портите. Те бяха високи, черни, с по един глиган от всяка страна. Шай се замисли и изостана малко. Другите не забелязаха.
- Викс, наистина ли не си имала разрешително? - попита Клев.
- Как мислиш, че бих го взела? - каза Викс, като се усмихна. Самоиронията й харесваше.
Клев тъкмо щеше да отговори, като отзад долетяха крясъци.
- Какво става? - пита Джен.
Викс се обърна бързо и после я погледна, смеейки се силно.
- Какво? - едвам надвика крясъците Клев.
- Ами... - Викс едва си поемаше въздух. - Шай се кара с единия глиган.
Тя пак погледна назад. - Очевидно не е поискал да я пусне...

-Дали да не и помогнем?-предложи Клев.
-Не-засмя се Виктория.В този момент Шай запрати една зелена струя по глигана и той я пусна.След малко и другият глиган не пожела да я пусне.Викс реши да улесни малко задачата и изпрати също зелена струя по глигана.Силата на проклятието беше такава,че откъсна едното ухо на каменния пазач.
-Малко се поувлякохме-засмя се Вики когато Шай дойде при тях....

Хари се разхождаше по поляните и се наслаждаваше на тишината. Имаше нужда от компания, но се съмняваше, че някой ще се сети за него. И без това нямаше приятели. Малцина от замъка разговаряха с него, а и той не обичаше претъпканите места и избягваше да се храни в Голямата зала, когато е пълна. Така замислен Хари крачеше около езерото, когато за своя най голяма изненада чу зад себе си стъпки.
- Здрасти - каза някой и от изненада Хари едва не падна в езерото. Щом си възвърна равновесието той се обърна. Зад него с ръце в джобовете стоеше...